Решение № 16 от 5.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2017 г.

Решение № 16 от 5.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 478 от 13.10.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 407 от 30.11.2016 г., постановено по гр. д. № 537/2016 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание не изразява становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: дали определянето на дяловете на бившите съпрузи - съделители е обусловено от отчитане на възмездния характер на придобиването на вещно право по време на брака, както и от наличието на съвместен принос, когато правото е придобито на името на единия съпруг. На така поставения материалноправен въпрос следва да се даде следният отговор: В Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 4 от същото, е прието, че съпружеска имуществена общност възниква върху вещи и вещни права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Горното разрешение е възприето и в решение № 30/11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г. на четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, като в него е посочено, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание чл. 21, ал. 1 СК /респ. чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. - отм./ при установения режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос. Съвместният принос се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба /чл. 21, ал. 3 СК/. В цитирания по-горе смисъл е и трайно установената съдебна практика, която се възприема и от настоящият съдебен състав. С обжалваното въззивно решение № 407 от 30.11.2016 г. е потвърдено първоинстанционното решение от 25.05.2016 г. по гр. д. № 1176/2015 г. на Радомирския районен съд, в частта относно квотите, при които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Е. Д. Т. и Х. Г. Т. на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., построена в УПИ IV-1034, 1035 в кв. 29 по плана на [населено място], [община], област П., при описани граници. Въззивният съд е приел, че правото на собственост в полза на ищцата - жалбоподател върху 1/2 ид. ч. от процесната сграда е било удостоверено с нотариален акт № 67/02.06.2005 г., в който като придобивни основания са посочени давностно владение и наследствено правоприемство от К. Б. Т.. Ответникът е придобил право на собственост върху другата 1/2 ид. ч. от сградата по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 101/16.06.2005 г., продавач по който е Е. К. Т. - дъщеря на жалбоподателката от брака й с К. Б. Т., прекратен със смъртта на същия. Направил е извод за съществуването на съсобственост между страните при равни квоти след прекратяването на съпружеската имуществена общност с развод през 2013 г., без да отчете възмездния характер на придобиването на тази 1/2 ид. ч. по време на брака между страните, сключен на 25.12.2000 г. Висящността на делото пред въззивната инстанция е пренесена по спора относно квотите, при които е допуснато извършване на съдебна делба между страните при равни квоти на описаната по-горе жилищна сграда, находяща се в УПИ IV-1034, 1035 в кв. 29 по плана на [населено място], [община], област П.. По касационната жалба: По делото е установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, че съделителите са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 25.12.2000 г. и е прекратен с развод през 2014 г. /видно и от влязло в сила решение по гр. д. № 4026 от 2012 г. на Пернишкия районен съд/. С нотариален акт № 67/02.06.2005 г. за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследствено правоприемство от К. Б. Т., издаден на основание чл. 483 ГПК (отм.) Е. Д. Т. и Е. К. Т. са признати за собственици на цитираните по-горе придобивни основания на следния недвижим имот: едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., която е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, построена в УПИ IV-1034, 1035 в кв. 29 по плана на [населено място], [община], област П.. Ищцата и К. Б. Т. са сключили граждански брак през 1982 г., прекратен със смъртта на съпруга през 1997 г. Е. К. Т. е тяхна дъщеря. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 16.06.2005 г. с нотариален акт № 101, т. 2, н. д. № 270, Е. К. Т. е прехвърлила в полза на Х. Г. Т. правото на собственост върху притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от процесната жилищна сграда. При това положение следва да се направи извод за придобиване на описаната по-горе идеална част в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл. 21, ал. 1 СК, при прекратяването на която дяловете на съпрузите от нея са равни. Обжалваното решение е неправилно, тъй като при определяне на квотите на съделителите не е отчетено горното обстоятелство и получаването в дял на съпругата и на 1/4 ид. ч. от закупената по време на брака идеална част от имота. Същата притежава 1/2 ид. ч. на основание наследствено правоприемство от К. Т. и 1/4 ид. ч. по силата на договора за покупко-продажба, сключен по време на брака й със съделителя - ответник или общо 3/4 ид. ч. от процесната жилищна сграда. С оглед на изложеното следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която са определени квотите на съделителите от процесния имот, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно дяловете на страните в съсобствеността, а оттам - и до нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в описаната част и вместо него се постанови ново по същество, с което да се определят следните квоти на съделителите от допуснатия до делба недвижим имот: жилищна сграда, а именно: 3/4 ид. ч. за съделителката Т. и 1/4 ид. ч. за съделителя Т.. С оглед изхода на делото ответникът по касация трябва да заплати на касатора направените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата 855 лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.