Определение № 139 от 30.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2742/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ПРОАКТИВ БЪЛГАРИЯ” ООД, представлявано от адв. И. П., срещу определение № 433 от 05.11.2021г. по в.т.д. № 269/21г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото определение № 361 от 13.09.2021г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че с определението си въззивният съд е отказал за изпълни въведената нова норма в чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ, бр.105 от 2020г./. Поддържа, че охранителният характер на производството е без значение и тъй като ЗТРРЮЛНЦ се явява специален спрямо общите разпоредби на ГПК, разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК е приложима. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените пред въззивния съд разноски. Не е подаден отговор на касационната жалба от Агенция по вписванията. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е посочил, че с нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ се допуска в производството по чл.25 от закона съдът да присъжда разноски по ГПК, като в мотивите към проекта на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е посочено, че предложената промяна урежда възможността за претендиране и възлагане от съда на разноски, направени в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията към АВ с цел осигуряване финансова икономия и спестяване провеждането на допълнителни производства пред административните съдилища. Приел е, че поради охранителния характер на производството и ограничения обхват на тази разпоредба с оглед целта ѝ, следва да се приеме, че решавайки делото по същество и при направено искане за присъждане на разноски, съдът следва да ги присъди на поискалия разноските при постановено в негова полза решение. Намерил е, че в случая не решава въпроса по същество, тъй като е оставил без разглеждане жалбата на АВ. Поради това е намерил, че не може да се направи аналогия с разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, приложима в исковото производство, поради което не се дължи присъждане на разноски. Определението е правилно като краен резултат. Съгласно формираната непротиворечива практика на ВКС /определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1250/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1603/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1292/2021 г. на I т.о., определение № 60380 от 27.10.2021г. по ч.т.д. № 1267/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60398 от 05.11.2021г. по ч.т.д. № 1384/2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. /, която настоящият състав споделя, регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ има характера на охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Създадената нова ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС – определение № 31 от 01.02.2022г. по ч.т.д. № 2436/2021г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60848 от 21.12.2021г. по ч.т.д. № 2112/2021г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60407 от 19.11.2021г по ч.т.д. № 2250/2021г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 6048 от 20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,