Решение № 5492 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 579/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител Р. Янкова – правен съветник в Дирекция „Правна“ на МС, срещу Решение № 38714/20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 3104/2025 г. по описа на Административен съд – София- град, с което Решение № 124/05.03.2025 г. на МС за одобряване предоставянето помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (Програмата), в частта на извършената по отношение на „Груп 666“ ЕООД редукция с 217 бр. нощувки е отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне, при спазване на указанията в мотивите към съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че регистрационните карти на чужденците са с удължен срок на валидност, за неправилен. Иска се отмяна на обжалваното решение, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски по делото.

Ответникът - „Груп 666“ ЕООД, чрез адв. Ковачев, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 124/05.03.2025 г. на Министерския съвет за одобряване предоставянето помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317/2022 г. на МС, изм. с Решения на МС № 535, 665, 856, 909, 963 и 1038 от 2022 г., № 141, 212, 323, 400, 454, 660, 939 от 2023 г. и № 297, 554, 890 от 2024 г., съгласно Списък № 25, в частта на извършената по отношение на „Груп 666“ ЕООД редукция с 217 бр. нощувки.

Административният съд е установил, че „Груп 666" ЕООД, стопанисващо категоризирано място за настаняване - почивна станция „Екзотика“, е подало проектни предложения за участие в Програмата за хуманитарна помощ за периода от 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г., както и изискуемите декларации за участие в Програмата, ведно със списъци на настанените лица. Съобразно тези данни са заявени и нощувки за подпомагане в ЕСТИ, както следва: от 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г. - 1116 броя нощувки, за 40 броя настанени лица.

На 03.12.2024 г. е проведено заседание на Оценителната комисия към МТ, на което са разгледани и оценени за съответствие подадените заявления по Програмата за отчетен период № 26: 01.07.2024 г. – 31.07.2024 г., видно от Протокол № 19 от 03.12.2024 г.

С оценителен лист за кандидата „Груп 666“ ЕООД са верифицирани 899 нощувки. Неверифицирани са 217 нощувки на лицата с предоставена временна защита, които не са „пререгистрирани в ДАБ“ в срока изискуем по Програмата и 124 нощувки на лицата с предоставена временна защита, които не са получили одобрение за настаняване от работна група „За оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила“ към НОЩ. В преписката са налични писма и становища на различните министерства за съгласуване на проект на решение на МС за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата.

По делото е представен и доклад от министъра на туризма, с който е внесен за разглеждане и приемане проектът на решението за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Съгласно препис от протокол № 10 от заседанието на МС на 05.03.2025 г., проектът на решението е бил приет.

В резултат на така проведената процедура е прието процесното Решение № 124/ 05.03.2025 г. на МС, с което не всички подадени за верифициране нощувки са били одобрени. Видно от Списък № 25 към обжалваното решение, на ред № 93 е посочено, че са верифицирани 899 нощувки от общо 1116, поради което е налице разлика от 217 броя нощувки, които са неверифицирани.

Решение на МС на Република България № 317/20.05.2022 г., както и приетата с него Програма, са били многократно изменяни с решения на МС, както следва: № 535/29.07.2022 г., № 665/15.09.2022 г., № 856/31.10.2022 г., № 909/16.11.2022 г. (изменя Програмата), № 963/1.12.2022 г., № 1038/20.12.2022 г., № 141/23.02.2023 г., №212/23.03.2023 г., № 323/27.04.2023 г., № 400/29.05.2023 г., № 454/27.06.2023 г., №660/29.09.2023 г., Решение № 939/28.12.2023 г., Решение № 297/26.04.2024 г., Решение № 554/31.07.2024 г., Решение № 890/27.12.2024 г., Решение №115/28.02.2025 г.

С Решение на МС № 400/29.05.2023 г. е направено изменение в т. V от Приложение № 1 към Програмата, като е уточнено, че при несъответствие със заявените данни и служебно събраната информация, втората се приема за достоверна, ако:

• в предоставената информация от НАП се съдържат данни по отношение на лица, участващи в Програмата, за подадени уведомления за заличаване или за коригиране на погрешно подадени уведомления за сключени трудови договори или други релевантни данни, администраторът на помощта отчита тези данни при изчисляване на платимия й размер;

• в предоставената информация от Главна дирекция „Гранична полиция“ се съдържат данни за излизане от територията на Република България на лице с временна закрила и не е прекратена регистрацията му в ЕСТИ, администраторът на помощта не верифицира нощувките му в обекта за периода на престоя му извън територията на страната;

• в предоставената информация от ЕСТИ се съдържат данни за настаняване на лице с временна закрила в повече от един обект, администраторът на помощта верифицира нощувките му в предходния обект до датата на регистрация в следващия обект, а в следващия - от датата на регистрацията му там.

Към датата на издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение на МС, срокът на Програмата за хуманитарна помощ е многократно удължаван, като съгл. Решение № 297/26.04.2024 г. на МС е обхващал и месец юли 2024 г., представляващ 26- ти отчетен период.

С т. 4 от Решение № 67 от 01.02.2024 г. на МС срокът на валидност на регистрационните карти на чужденците с предоставена временна закрила, който изтича на 04.03.2024 г., е удължен до 04.03.2025 г.

При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на регламентирана в Устройствения правилник на Министерски съвет процедура, но е формално незаконосъобразно, поради което е направен извод за основателност на жалбата срещу него. Според съда оспореното решение, в частта относно „Груп 666" ЕООД, не съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, тъй като не са изложени мотиви, които да обосноват размера на верифицираните нощувки и верифицираните за тях средства по Списък № 25, респективно размера на непризнатите нощувки. Счел е за недопустимо волята на административния орган да се установява от представените по делото допълнителни становища и книжа към тях, защото са представени след депозиране на жалбата и административната преписка в деловодството на съда, както и след проведени няколко заседания по делото, в противоречие с възприетото по ТР № 16 от 31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд. Посочил е още, че в хода на административното производство са нарушени основни принципи на административния процес, установени в АПК – за истинност (чл. 7 от АПК ), служебното начало (чл. 9 от АПК), вкл. принципа за съразмерност/пропорционалност (чл. 6 от АПК ). С тези доводи е мотивирана незаконосъобразност на обжалваната част от решението на МС, същото е отменено и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд изчерпателно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 от АПК.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на административния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Между страните не е спорно, че „Груп 666“ ЕООД е кандидат по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 от 2022 г. на МС.

В обжалваното решение правилно е прието, че представените по повод постъпилата жалба становища на помощен орган, не могат да санират липсата на мотиви в първоначалния административен акт. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта, тъй като би довело до накърняване правото на защита на заинтересованото лице, съответно принципа за равнопоставеност на страните пред съда.

В случая оспореният административен акт е незаконосъобразен и на друго основание. Действително,по силата на чл. 22, т. 2 от АПК производството по раздел I, глава пета от АПК (чл. 32 - чл. 64) не се прилага за индивидуалните административни актове на МС, каквото по своя характер е процесното решение в частта относно „Груп 666" ЕООД. В този раздел се намира нормата на чл. 59, отнасяща се до изискването за форма на индивидуалния административен акт. Поради това в процесното решение на МС е допустимо да не се съдържа изрично реквизитът по чл.59, т. 4 от АПК - фактически и правни основания за издаване на акта. Това законодателно разрешение кореспондира с уредбата по Раздел II „Подготовка, съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане на заседание на Министерския съвет“ от Глава Трета на Устройствения правилник на МС и на неговата администрация, където е предвидено, че въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят задължително с писмен доклад, подписан от вносителя и съдържащ, наред с други реквизити, причините, които налагат приемането на акта, в т. ч. мярката по правителствената програма и/или стратегическия документ, в изпълнение на която той се предлага и правното основание, на което въпросът се внася за разглеждане от МС – чл. 35, ал. 2. Така изискуемият доклад е с предназначение и последици на мотивировка на издадения от МС индивидуален административен акт. В хода на съдебното дирене по делото е представен и приет като писмено доказателство доклад на министъра на туризма във връзка с Решение № 124/05.03.2025 г. на МС, в който е посочено, че е извършван предварителен контрол за законосъобразност на подадените заявления чрез събиране на данни по служебен път от Главна дирекция „Гранична полиция“, дирекция „Миграция“, Държавна агенция за бежанците и НАП.

Изложеното обаче не променя факта, че МС като издател на оспореното решение има задължението да докаже фактическите обстоятелства, на които актът му се основава, с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В случая твърдяната от касатора липса на ЛНЧ, в подадените данни за подпомагане, не съответства на доказателствата по делото. Видно от приетата от АССГ и неоспорена от насрещната страна МС декларация за съответствие, в табличен вид са посочени всички лица, заявени за подпомагане, заедно с техните ЛНЧ. Същите ЛНЧ са потвърдени и от наличното по делото становище на ДАБ.

Следователно, възражението на органа, че във фаза „Техническо-финансова оценка“ в графа „забележки“ е отбелязано, че не се верифицират 217 бр. нощувки и са изложени мотиви за това, не намира подкрепа в доказателствата по делото. От същата е видно, че в графата единствено е изписано „217 неверифицирани нощувки на лица с предоставена временна закрила, които не са пререгистрират в ДАБ в срока изискуем по програмата“, без каквито и да било аргументи в подкрепа на приетото и при липсата на съответните фактически установявания.

В този смисъл, необосновано е основното въведено от касатора оплакване, а именно, че по отношение лицата И. М. и К. П., няма валидни регистрации за периода, за който се иска верификация, тъй като Решение № 67/01.02.2024 г. не е достатъчно за удължаване на срока на защита. МС, който е приел посоченото решение, се явява висш орган на изпълнителната власт и по точно – централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност, съобразно чл. 20, ал. 1 от Закона за администрацията. Същевременно Държавна агенция по бежанците (ДАБ) е администрация на пряко подчинение на МС ( чл. 47 от Задм.). МС разполага с обща (генерална) компетентност, докато ДАБ е с обща (специална компетентност) и упражнява правомощия, които законът или акт на МС й е делегирал. Когато по- висш орган делегира правомощие, той запазва остатъчна компетентност, освен ако законът изрично не изключи тази възможност. В контекста на изложеното Решение № 67/01.02.2024 г. на МС, в което ясно е указано, че се удължава срокът на валидност на регистрационните карти, е издадено в рамките на компетентността на МС, същото не е отменено и до момента е в сила.

Още повече, че с т. 1 от посоченото решение се създава т. 3 в Решение № 642/2016 г., съгласно която всички издадени регистрационни карти са валидни пред всички държани институции, ако са издадени съобразно посочения образец (каквито са всички карти по настоящото производство), дори ако същите нямат печат.

В контекста на горното, не се споделя твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради неуважаване от страна на първоинстанционния съд на искането по чл. 193 от ГПК, заявено от МС. Нормата на чл. 193, ал. 1, изр. 2 от ГПК гласи, че когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най- късно до края на заседанието. В случая, такова възражение не е направено в съдебното заседание, в което са представени регистрационните карти на чужденците, поради което правото се явява преклудирано.

Както беше посочено, процесното Решение № 124/05.03.2025 г. на МС е издадено на основание Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение на МС № 317/20.05.2022 г, в т. 11 от която изрично е посочено, че изчисленията за платимия размер на помощта се базират единствено и само на броя нощувки според регистрациите в ЕСТИ. По делото безспорно се установява, че всички лица, за които са представени регистрационни карти, и за които се иска верификация за нощувките им в обекта на ответника по касация, са декларирани по надлежния ред в системата ЕСТИ и няма основание да не бъдат верифицирани пълният брой декларирани нощувки.

Закономерно, съдът е съобразил, че съгласно посоченото в т. V от приложение № 1 към Програмата, предварителен контрол се извършва от специално назначена комисия, която проверява съответствието на заявленията с критериите за изплащане на хуманитарните средства съгласно изискванията на програмата. Проверката приключва с протокол, а в случай на установени нередности и/или непълноти кандидатът следва да бъде уведомен чрез СУНИ. Съдът е констатирал, че в случая са подадени 3 броя съобщения, в първото от които няма указание за некоректно попълнени данни, а е налице общо уведомяване за подаване на декларация за съответствие, каквато е била подадена от дружеството на 11.12.2024 г. в законоустановения срок. От съобщения с поредни номера 78 и 79 е видно, че двете са с идентичен текст й с идентичен краен срок. Налага се извод, че едно и също съобщение, е изпратено два пъти. Отделно от това, същото не съдържа конкретна информация какво от вече подадената декларация е попълнено некоректно. Единственото твърдение, касаещо коректността на попълнената декларация, и то наведено едва в съдебно заседание от процесуалния представител на органа, че при фазата на оценяване не са намерени несъответствия, освен посочената липса на „пререгистрация в ДАБ“, беше вече изчерпателно коментирано, съответно отхвърлено, както от първоинстанционния съд, така и от касационния състав.

Неоснователно се явява и касаторовото твърдение за необоснованост на съдебния акт. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски в размер на 950 лв., представляващи адвокатски хонорар. Същите следва да се присъдят след превалутирането им в евро, а именно дължима е сумата от 485,73 евро, на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Искането за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователно, доколкото такива вече са присъдени в пълния претендиран размер с оспореното в настоящото производство решение на АССГ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение