Определение № 199 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 320403/25.05.2021 г. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 262677/23.04.2021 г., постановено по гр.д. № 114/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд, е уважен предявения от П. Г. С. срещу молителя „Ригана“ АД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата от 6 600 лв. - обезщетение за оставане без работа през периода 25.04.2020 г. – 25.10.2020 г. Касационната жалба с вх. № 320399/25.05.2021 г. срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК. С молбата за спиране са представени доказателства за внесено на 25.05.2021 г. обезпечение в размер на 6 600,00 лв., като е налице и потвърждение от длъжностно лице - счетоводител за постъпването й по сметката на ВКС към днешна дата. Върховният касационен съд, намира, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е процесуално допустимо, а видно от приложеното с молбата платежно нареждане от 25.05.2021 г., удостоверяващо внасянето на сумата от 6 600,00 лв., са осъществени предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Гореизложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което