Определение № 197 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1801/2023 г.

Производството e по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 6361 от 13.03.2023 г., подадена от С. С. П. чрез адвокат К. К. от АК – В. против Определение № 811 от 28.02.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 2624/2021 г. на ОС - Варна, г.о., ІV състав. Ответниците по жалбата Х. Д. Х. и К. Х. Д. са подали отговори и считат, че отсъства основание за присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С въззивно Решение № 458 от 12.04.2022 г. по в.гр.д.№ 2624/2021 г. на ОС - Варна, г.о., ІV състав е упражнен инстанционен контрол по отношение на първоинстанционното Решение № 260842 от 10.03.2021 г. по гр.д.№ 16654/2017 г. на РС - Варна, 34 състав. С последващо подадени молби въззивникът Х. Д. Х. инициирал провеждането на производство по чл. 247 ГПК. С Решение № 1673 от 22.12.2022 г. ОС – Варна оставил без уважение искането на Х. Д. Х. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното Решение № 458 от 12.04.2022 г. С молба по чл. 248 ГПК вх.№ 1661 от 20.01.2023 г. въззиваемият С. С. П. поискал Решение № 1673 от 22.12.2022 г. на ОС – Варна да бъде допълнено, като му се присъдят разноски, направени от него във връзка с подаденото от Х. Д. Х. искане по чл. 247 ГПК. С обжалваното в настоящото производство Определение № 811 от 28.02.2023 г. по в.гр.д.№ 2624/2021 г. на ОС – Варна искането по чл. 248 ГПК е оставено без уважение по съображения, че тълкуването на чл. 81 ГПК налага извод, че разноски се присъждат само с акта, с който искът се уважава или отхвърля или производството се прекратява. Нормите, уреждащи отговорността за разноски, са изключителни, поради което не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително с произтичащия от това извод, че решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК, е извън приложното поле на чл. 81 ГПК. Като аргумент е изтъкната възможността съдът служебно да допусне поправка, в който случай нито една от страните не следва да е отговорна за разноски. Определението на въззивния съд е правилно. Производството по чл. 247 ГПК (наред с производствата, уредени в чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК) има за задача да отстрани порок на съдебния акт, който не се отразява на неговите валидност, допустимост и правилност и не променя решаващата съдебна воля. В този смисъл постановените решения в производства за поправка на очевидна фактическа грешка, изменение и допълване на решението в частта за разноските, тълкуване на решението и отказът за допълване на решението нямат самостоятелен характер и значение, а единствено спомагат за проявление в правния мир на действието на основното решение. В практиката на ВКС няма колебание, че, предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК, извършените от страните процесуални действия не съставляват източник на самостоятелно задължение за възлагането на разноски. С оглед принципното сходство в естеството на производствата по чл. 247 и чл. 248 ГПК, това разрешение следва да намери приложение и относно претенциите за присъждане на разноски, направени пред съда, произнесъл се с решение по искане за отстраняване на явна фактическа грешка в постановеното от същия съд основно решение – независимо от това дали отстраняването на грешката е инициирано от някоя от страните в процеса или служебно от съда. Независимо от основателността или неоснователността на искането по чл. 247 ГПК, ответникът по него няма право на разноски за изготвянето на отговор/и срещу молбите по чл. 247 ГПК, тъй като това производство няма самостоятелен характер. Като се е произнесъл в този смисъл, окръжният съд е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение