Решение № 6123 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. Ш., чрез процесуален представител, срещу решение № 12081 от 08.04.2025 г., постановено по адм. д. № 12492/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 335/07.11.2024 година на Комисия за защита от дискриминацията. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че е третиран по-неблагоприятно въз основа на защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДиск). Твърди, че в първоинстанционното решение липсват мотиви защо решаващият съд отхвърля наличието на дискриминационното третиране по признак „етническа принадлежност“, „религия“, политическа принадлежност“. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация (КЗЛД, Комисията), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът – С. В. М., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № 335/07.11.2024 година на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че по отношение на С. С. Ш. от гр. Айтос, от страна на С. М. – изпълняваща до 31.12.2021 г. в длъжността директор на дирекция „Организация и контрол“ в Министерство на образованието и науката, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признак етническа принадлежност, религия и политическа принадлежност и е оставена без уважение жалба с вх. № 44-00-3056/27.09.2022 г. и допълнение с вх. № 44-00-3454/20.10.2022 г. по описа на КЗД, подадени от С. С. Ш. от гр. Айтос. Производството пред КЗД е образувано по жалба на С. С. Ш., в която твърди, че за периода 25.09.2019 – 24.09.2022 година е подал жалби за груби нарушения, извършени от Директора на Средно училище „ Елин Пелин“ – [населено място] и Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Каблешково. Уточнил е, че С. М. като директор на дирекция „Организация и контрол“ в Министерство на образованието и науката не е предприела действия за установяване на извършени нарушения от директорите на училищата и от В. И. – Началник на Регионално управление на образованието – Бургас. Уточнил е, че бездействието на С. М. се дължи на етническата му принадлежност и религия – български гражданин от [етническа принадлежност], изповядващ [вероизповедание], както и че не е член на Българската социалистическа партия (БСП), Движението за права и свободи (ДПС) и Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) и не участва в избирателните комисии. Уточнил е, че в сходно положение са Н. С., колега, посочена в протокол от 20.11.2019 година и назначената за учител по география в Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ и назначената за учител по история и цивилизация в Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“. За да отхвърли жалбата на С. С. Ш., първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Посочил е, че Директорът на дирекция „Организация и контрол“ в Министерство на образованието е извършил необходимите действия, като е разпоредил извършването на проверка на Началника на Регионално управление на образованието – Бургас за твърдените, извършени от директорите на Средно училище „ Елин Пелин“ – [населено място] и Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Каблешково нарушения при назначаване на учител по история и цивилизация и география и икономика и по история и география. За извършената проверка е изготвен доклад, в който е установено че не са извършени нарушения. Съдът е посочил, че несъгласието на жалбоподателя с резултатите от извършената проверка, при наличието на данни за извършена такава и установяване на фактите, не представлява дискриминация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до правно издържани изводи за законосъобразност на административния акт. Изводите на съда са логични и последователно основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Фактите по делото са правилно установени, а съвкупната им преценка води до извод, че обжалваното решение на КЗД е законосъобразно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Правилни са изводите на съда, че при липсата на установено бездействие от страна на Директора на дирекция „Организация и контрол“ в Министерство на образованието следва да се приеме, че не е налице извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като целта е да се препятства и санкционира всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. За да е налице пряка дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия ѝ състав: 1). по - неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2). лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т.нар. „сравнител“; 3). по - неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 4). наличие на причинно - следствена връзка между по - неблагоприятното третиране и защитения признак, като по - неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5). липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. Следователно не е достатъчно само да се установи по - неблагоприятно третиране за да е налице дискриминационно поведение по смисъла на закона. От горното се извежда извод, че за да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия съставя на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., съответно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 ЗЗДискр. Настоящият съдебен състав приема, че обосновано и законосъобразно в случая съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на визираната форма на дискриминация по отношение касатора по посочените признаци „етническа принадлежност“, „религия“ и политическа принадлежност“. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., определяща разпределението на доказателствената тежест в производството пред КЗД, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени по твърдените от касатора признаци – „етническа принадлежност“, „религия“ и политическа принадлежност“. Липсват доказателства за съставомерност по смисъла на антидискриминационния закон на нарушението на принципа на равенство, което да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. Поради това съдът правилно е приел за законосъобразен извода на Комисията за отсъствие на дискриминация в някоя от проявните форми на Закона за защита от дискриминация. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника КЗД се дължат разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 102,26 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,