Определение № 1849 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1659/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на С. Ц. В. чрез адв. Димитров срещу определение №39472/26.11.2025 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 12380/2025 година. С последното е отхвърлено искането на С. Ц. В. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 340/25.10.2025г., издадена от полицай в група в ОРР, Сектор „Охранителна полиция“ в 06РУ при СДВР. Излага съображения за неправилност на оспорения съдебен акт. Съдът не отчел действителната причина за отказ от полевия тест за наркотици, а именно голямата вероятност същият да покаже грешен резултат. Ноторно известен бил фактът, че резултатите от химико-токсилогичните анализи излизали много бавно. Реално не бил налице отказ от проба, тъй като В. дал кръвна проба. Неправилно съдът приел автоматично надделяващ обществен интерес, без да съобрази, че В. управлява автомобила си реално всеки ден. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се спре допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

По делото не са постъпвали възражения.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на С. Ц. В. чрез адв. Димитров срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 340/25.10.2025г., издадена от полицай в група в ОРР, Сектор „Охранителна полиция“ в 06РУ при СДВР. С последната на В. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. За да отхвърли искането, съставът на АССГ е приел, че не са налице основанията по чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК.

Изводите му са правилни като краен резултат, при следните съображения от правна страна:

1. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка спрямо С. Ц. В. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б" ЗДвП. На основание чл. 172, ал.6 ЗДвП на заповедта за прилагане на ПАМ е придадено предварително изпълнение по закон.

2. По отношение на предварителното изпълнение на един административен акт следва да се разграничават институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК". Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта може или ще му причини. Правилен е изводът на АССГ, че в случая жалбоподателят не доказва настъпване на значителни или трудно поправими вреди, съобразно изискването на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК.

3. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата или по-висока степен на значимост. Дали реално е осъществен състава на отказ водачът да бъде проверен с техническо средство е въпрос, който е относим към решаване на спора по същество.

4. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са фактите относно причинените на жалбоподателя значителни или трудно поправими вреди от това предварително изпълнение. Това, че В. не може да ползва автомобила си не представлява нито значителна, нито трудно поправима вреда противопоставима като степен на значимост на защитимия обществен интерес.

По отношение на твърдяната програма за метадонова терапия и нейната относимост към законосъобразността на обжалваната заповед, спорът е неотносим към особеното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение.

5. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), съставът на ВАС приема, че липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“.

Предвид гореизложеното, правилен е изводът на АССГ в насока, че всички твърдени факти не биха могли да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС, високо рисково дело.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС