Решение № 10805 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областно пътно управление (ОПУ) – София, срещу Решение №16004 от 12.05.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №1749/2025 г. С обжалваното решение съдът, по иск с правно основание чл. 256 АПК, предявен от „ДМД Консултинг“ ООД, е осъдил директора на Областно пътно управление – София, незабавно, след получаване на съобщението, да изпрати административната преписка по Заявление с вх. № 53-00-71 от 10.01.2025 г., подадено от „ДМД Консултинг“ ООД, на компетентния административен орган. Касационният жалбоподател – директорът на Областно пътно управление - София, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че наред с иска си по чл. 256 АПК, дружеството е подало пред АССГ жалба (вх. № 53-00-274 от 10.02.2025 г. в ОПУ – София) срещу отказ за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътища, чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП - 632 от 16.08.2017 г., обективиран в Писмо изх.№ 53-00-157 от 22.01.2025 г. на ОПУ – София. Счита, че писмото не представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК. Сочи, че не е налице бездействие от директора на ОПУ – София, а искането на дружеството по чл. 256 АПК е преждевременно подадено и е следвало да бъде отхвърлено. Счита, че е налице спор, който трябва да бъде решен в друго производство, преди съдът да се произнесе по искането срещу бездействието на органа. Твърди, че не е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2 АПК, предвид другото висящо в АССГ производство. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски. Представлява се от юрисконсулт Николов. Ответникът – „ДМД Консултинг“ ООД, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в писмена защита. Излага, че в Писмо c изх. № 53-00-157 от 22.01.2025 г., издадено от ОПУ - София, е посочено, че съгласно чл. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) исканото от дружеството преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата е от компетентността на Столична община, като от писмото не се установява административният орган да е предприел каквито и да е правни или фактически действия в тази връзка. В настоящия случай задължението за извършване на фактическо действие е предвидено в чл. 31 АПК. Въпреки това до настоящия момент ОПУ – София не е изпратило преписката, като по този начин е допуснато и твърдяното от дружеството бездействие, водещо до основателност на направеното искане с правно основание чл. 256 АПК. Бездействието на директора на ОПУ – София по отношение на задължението за препращане на преписката на компетентния за произнасяне по нея административен орган, е действие, което не попада в обхвата на производството по издаване на заявения от дружеството индивидуален административен акт. Именно поради тази причина и редът за защита на дружеството е предвиденият в чл. 256, ал. 1 АПК. По посочените и по подробно изложени съображения прави искане решението да бъде оставено в сила. Представлява се от адвокат Димитров. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си АССГ е установил, че с разрешение от 16.08.2017 г. на „ДМД – Консултинг“ ООД е разрешено да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път І-1, км 279-860-дясно, с площ от 12 кв.м. за срок до 21.01.2025 година. Със заявление от 10.01.2025 г. дружеството е сезирало директора на ОПУ – София с искане за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на път І-1, километър 279+860. С писмо от 22.01.2025 г. директорът на ОПУ – София е уведомил „ДМД – Консултинг“ ООД, че рекламното съоръжение попада в обхвата на регулационните граници на с. Владая, поради което компетентен да издаде разрешение за експлоатация е Столична община. При така установеното от фактическа страна, съдът е анализирал разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК. Приел е, че ищецът е сезирал директора на ОПУ – София с искане по чл. 17б НСПП. Посочил е, че разрешенията за специално ползване на пътищата се издават от изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 5 НСПП административни органи с оглед характера на пътя. Изложил е, че като е преценил, че не е компетентен да издаде исканото разрешение, директорът на ОПУ – София е бил длъжен да извърши преценка за характера на пътя и да изпрати незабавно преписката на компетентния орган, като уведоми заявителя, по аргумент от чл. 31, ал. 2 АПК. Като не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК административният орган е допуснал нарушение, което следва да се отстрани. Предвид изложеното е задължил директора на ОПУ – София незабавно, след получаване на съобщението, да изпрати административната преписка по Заявление с вх. № 53-00-71 от 10.01.2025 г., подадено от „ДМД Консултинг“ ООД, на компетентния административен орган. Решението е правилно. В хода на производството пред ВАС, предвид заявеното в касационната жалба и след извършена служебна проверка в деловодната система на АССГ, съдът е установил, че по жалба на „ДМД – Консултинг“ ООД срещу Писмо с изх. № 53-00-157 от 22.01.2025 г. на директора на ОПУ – София е образувано адм. дело №1748/2025 г., приключило с Решение № 28612 от 31.08.2025 г. В решението си съдът е приел, че в оспореното писмо е обективиран отказ на директора на ОПУ за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № РСПП-632 от 16.08.2017 г. Съдът е приел, че писмото съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който засяга неблагоприятно дружеството. Приел е, че то е издадено от некомпетентен орган и е обявил неговата нищожност. Изпратил е делото като преписка на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за ново произнасяне по Заявление вх. № 53-00-71 от 10.01.2025 г. от „ДМД Консултинг“ ООД при спазване на дадените от съда указания в двуседмичен срок от постъпването на преписката при органа При така установеното съдът е приел, че производството по адм. дело №1748/2025 г. на АССГ е преюдициално спрямо настоящото производство. В посоченото производство е прието, че Писмо с изх. № 53-00-157 от 22.01.2025 г. на директора на ОПУ – София е индивидуален административен акт, с който органът се е произнесъл по подаденото от дружеството заявление, а не само акт с уведомителен характер. Съдът е счел, че ако постановеното решение на АССГ остане в сила, органът се е произнесъл с административен акт и не е било налице твърдяното от дружеството бездействие по подаденото от него заявление. Ето защо е приел, че разрешаването на въпроса за характера на Писмо с изх. № 53-00-157 от 22.01.2025 г. на директора на ОПУ – София, с влязъл в сила съдебен акт, е с преюдициално значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Предвид посоченото, с определение от 04.11.2025 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК и с §. 40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), производството по делото е спряно до приключване на висящия съдебен спор по адм. дело №1748/2025 г. на АССГ с влязъл в сила съдебен акт. С Решение №3828 от 06.04.2026 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №11103/2025 г. е обезсилено Решение № 28612 от 31.08.2025 г. на АССГ по адм. дело № 1748/2025 г. и е оставена без разглеждане жалбата на „ДМД Консултинг“ ООД срещу Писмо с изх. № 53-00-157 от 22.01.2025 г. на директора на ОПУ - София, а преписката е върната на директора на ОПУ - София за процедиране съобразно указанията в съдебния акт. В решението на ВАС е прието, че писмото няма характеристиките нито на акт по чл. 197 АПК, нито на акт по чл. 21, ал. 1 АПК, а има само уведомителен характер. С него единствено се посочва, че искането е от компетентността на Столична община. Прието е, че при констатация за компетентност на друг орган, настоящият е следвало да изпрати преписката по компетентност на този орган при приложение на чл. 31, ал. 2 АПК. Това задължение не е изпълнено. Предвиденото в раздел втори, глава ХV от дял трети на АПК производство за защита срещу неоснователни бездействия на административни органи се отнася до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, съгласно очертания в чл. 256 от АПК предмет на оспорването. Задължението на органа, ако счете, че не е компетентен по подадено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, е да препрати преписката на компетентния за издаването на акта орган и това задължение произтича пряко от нормативен акт – чл. 31, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява затова лицето, инициирало производството. В случая е налице сезиране от „ДМД – Консултинг“ ООД от 10.01.2025 г. до директора на ОПУ – София с искане за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на път І-1, километър 279+860. Налице е и становище на сезирания орган от 22.01.2025 г., че той не е компетентен да се произнесе по подаденото заявление, а тъй като рекламното съоръжение попада в обхвата на регулационните граници на с. Владая, компетентен да издаде разрешение за експлоатация е Столична община. Въпреки така изразеното становище директорът на ОПУ – София не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК и не е изпратил преписката на органа, който е счел за компетентен за издаването на искания от „ДМД – Консултинг“ ООД индивидуален административен акт. Налице е защитимо от закона субективно право на дружеството заявлението му да бъде изпратено на компетентния орган, което може да бъде реализирано директно по силата на правна норма, чрез съветващо му действие от страна на административния орган. Посоченото води до основателност на предявения иск, както правилно е приел първоинстанционният съд. Ако органът, на който бъде изпратена преписката счете, че не е компетентен да се произнесе по нея, спорът между двата органа следва да бъде разрешен по реда на чл. 19, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, като е уважил иска по чл. 256 АПК административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,