Решение № 3516 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1698/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. срещу решение № 14054/15.12.2025 г. по адм. дело № 3019/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-03000323007184-091-001/21.08.2024 г., потвърден с Решение № 205/22.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано — пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Производство е извършено по особения ред, предвиден в чл. 122 от ДОПК. Целта на производството е да определи данъчна основа, ако установи наличието на някои от обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Според ревизионния акт са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК. Този извод е неправилен и с оглед особеността на производството води до съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено, тъй като се отразява на правото на защита на ревизираното лице. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци и осигуровки, както и размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите. Извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда презумпцията за вярност на фактическите констатации в издаден ревизионен акт при извършена ревизия по реда на чл. 122. Предложение второ на същата норма обаче регламентира, че тази презумптивна доказателствена сила е налице само когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Такива доказателства в случая не са налице. В конкретния случай в тежест на приходната администрация е да докаже предпоставките за тези корекции предвид укрити приходи. Като не са доказали наличието на укрити приходи, но са приели същите като база за определяне на облагаемата основа по съответния материален данъчен закон, органите по приходи са издали незаконосъобразен акт. За да са налице укрити приходи е следвало органите по приходите да установят конкретна стока или извършването на услуга, продажбата на същата и съответно получаването на приходи, които да са укрити. Видно от събраните в хода на ревизията доказателства е, че Г. Г. Г. не притежава такива количества стока, които да реализира на пазара и съответно да е получател на приходи от тази стока. Не е извършвал и услуги, за които да е получавал комисиони, които да се приемат, че са укрити приходи. Касае се за изводи на органите по приходите, които почиват на предположения. Не са налице доказателства и за това, че получени приходи от продажба именно на твърдяната от органите по приходите стока са приходи, които постъпват в неговия патримониум. Органите по приходите е следвало да докажат, коя е конкретно реализираната стока и кой е нейният действителен собственик, как е получена, къде е съхранявана, как е реализирана и от кого и кой е реалния получател на приходи от продажбата й. Същото се отнася и за твърдените от органите по приходите извършване на услуги за закупуване на автомобили. Многократно ревизиращият екип е уведомяван, че Г. Г. е извършвал организация по закупуването на леки автомобили на свои приятели и не е получавал парични средства за това. Ако органите по приходите бяха извършили подробна проверка на закупените автомобили биха установили, че всички предоставени му от приятели парични средства са давани на лица продавачи на автомобили извън територията на Република България. Сключените договори са между продавач и купувач и всички плащания и предадени пари от Г. Г. Г. са от името и за сметка на всеки един купувач на автомобил. Органите по преходите, извършили ревизията не са събрали достатъчно доказателства - не са изискали писмени обяснения от всички лица купувачи и всички лица продавачи на процесиите леки автомобили извън територията на Република България. Не са изискали от КАТ документи за регистрация и договори с посочената сума за закупуване на употребяван лек автомобил. Неправилно органите по приходите приемат, че през 2018 г. Г. Г. не е получил заеми от С. Д. С. и Л. П. С.. Представени са договори и обяснения, от които безспорно се установява получаването на описаните заеми. Пак на база предположение органите по приходите предполагат, че посочените лица нямат възможност да му предоставят паричен заем. Ревизиращия екип обаче не е извършил проверка и не са налични протоколи от проверка на сочените лица за да заключат липсата на възможност за предоставяне на заеми само на база деклариране в годишна декларация. Не са проврени банкови сметки, получаване на доходи от рента, дарения и др. Именно поради това органите по приходите е следвало да признаят реално получените заеми и включат същите при съпоставка между приходите и разходите за 2018 г. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 5 247, 10 евро и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,