Определение № 5602 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба от К. В. К., чрез процесуален представител адв. Тончева, за изменение на решение № 3657 от 01.04.2026 г., постановено по адм.д. № 12178/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта за разноските. В искането се изразява несъгласие с мотивите на ВАС в постановеното решение, с които съдът не е уважил претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение. Твърди, че в договора за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение за всички инстанции и въпреки, че Административен съд – Хасково е присъдил разноски в размер на 800 лв., ВАС дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски по отношение на останалата част от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3400 лв. Ответникът по искането - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, представя писмено становище, в което поддържа, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че искането по чл. 176а, ал. 1 АПК е процесуално допустимо като подадено в законния срок и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: В решение № 3657 от 01.04.2026 година, постановено по адм.д. № 12178/2025 година по описа на Върховния административен съд, относно заявената от К. В. К. претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение без конкретизиран размер, съдът е изложил мотиви съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а, ал. 1 АПК. В конкретния случай до приключването на делото пред касационната инстанция от страна на касационния жалбоподател не е представено доказателство за реално извършени разноски в касационното производство, нито е и конкретизиран размерът на претендираното адвокатско възнаграждение за тази инстанция. От представения пред Административен съд (АС) – Хасково договор за правна защита и съдействие от 11.06.2025 г. е видно, че предмет на договора е „оказване на правна защита и съдействие (в т.ч. изготвяне и подписване на жалба и процесуално представителство до окончателно приключване на делото) в производството пред АС-Хасково – във връзка с оспорването на уведомително писмо № 02-260-6500/2182 от 11.04.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ И. И. (по заявление с УИН 26/310723/42472 за кампания 2023) – в частта по силата на която се отказа оторизация на сумата в размер на 44 791.79 лв.“ Настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските. В точка 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС е предвидено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. За да бъде валидно заявена претенцията следва да се направи искане за присъждане на разноски и да се представят доказателствата за сторените в производството разноски. Неоснователно е твърдението на искателя, че касационната инстанция дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски по отношение на неприсъдената от първоинстанционния съд част от заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото не е представено доказателство за реално извършени разноски в касационното производство, липсват данни каква част от общо уговореното и заплатено възнаграждение се отнася до производството пред първоинстанционния съд и каква част до производството пред касационната инстанция. При това положение не може да се установи реалното заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което страната е длъжна да докаже до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. По изложените съображения искането за изменение на решение № 3657 от 01.04.2026 година, постановено по адм.д. № 12178/2025 година по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,