Определение № 93 от 21.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2020 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба с вх. № 5487/10.07.2020 г. от П. С. А. и Н. Д. А. с искане за намаляване поради прекомерност на присъдените с определение № 325/19.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1004 /2020 г. по описа на І ГО съдебни разноски. Молителите поддържат, че двамата ответници са подали един общ отговор на касационната жалба и са били представлявани от един и същ процесуален представител, поради което и на основание чл.78, ал. 1 ГПК и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1, на същите се дължи едно адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Ответниците по молбата Б. Д. К. и К. Р. К. в становището си поддържат, че искането е недопустимо, алтернативно неоснователно. Съдът, като прецени молбата и данните по делото, констатира следното: С изложение против допускане на въззивното решение до касационен контрол, обективирано в писмен отговор вх. № 4072/25.02.2020 г. / л. 43 -46 по делото/, Б. К. и К. К. са заявили, като ответници по касационната жалба, искане за присъждане на деловодни разноски за това производство. Представлявани са от адвокат Т. И., която представя към отговора на касационната жалба два договора за правна помощ / л. 47 и л. 48 по делото / между нея и Б. К., и К. К. поотделно с уговорен и заплатен хонорар от по 500 лв. всеки. С определение № 325/19.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1004 /2020 г. по описа на І ГО по реда на чл. 288 ГПК, въззивното решение по гр.д. 1444/2019 г. на ОС Бургас не е допуснато до касационно обжалване. Със същото определение, П. А. и Н. А. са осъдени да заплатят на Б. К. и К. К. поотделно по 500 лева - съдебно-деловодни разноски за касационна инстанция. Настоящият съдебен състав намира възражението на молителите за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, всеки ответник има право да иска заплащане на направените от него разноски за един адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска. Ирелевантно е обстоятелството, че ответници по касационната жалба са упълномощили персонално един и същи адвокат, както и че отговорът на всеки един от тях е материализиран в един документ. Б. К. и К. К. са съпрузи. По предявеният от тях иск за собственост на имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, те са необходими, но не задължителни другари и всеки от тях има право и самостоятелно да извършва правни действия. По иска по чл. 59 ЗЗД, те са обикновени другари и всеки сам извършва процесуални действия, които не ангажират другия. Като ищци по двата иска /с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД/ и като ответници по касационната жалба, всеки от тях на основание чл. 78 ГПК има самостоятелно право да ползва адвокатска защита и съответно право на разноски съобразно изхода на спора, в случай че са доказани. Съдът, като съобрази изхода на спора, представените два договора за правна помощ от страните поотделно и доказаното плащане на адвокатски хонорари, на основание чл. 78, ал.3 във вр. с чл. 81 от ГПК приема, че законосъобразно са присъдени направените от тях деловодни разноски до доказания размер от по 500 лв. за всеки един от тях, който е минималният такъв предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., поради което съдът намира, че не следва да се намалява. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение