Определение № 1072 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 503/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на С. градски съд от 26.09.2009 г. по гр.д. № 2387/2008, с което е потвърдено решението на С. районен съд от 24.04.2008 г. по гр.д. № 17323/2006, с което е отхвърлен предявеният иск за парично обезщетение за работа при удължено работно време. Недоволен от решението е жалбоподателят К. Г. Ф., представляван от адв. П. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за началото на давността за вземането за парично обезщетение за работа при удължено работно време, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Д., С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че до месец декември 2002 г. отношенията във връзка с полагането на труд от служители на МВР при удължено работно време се уреждат от чл. 136а КТ и давностният срок за вземането за парично обезщетение за работа при удължено работно време започва да тече от месеца след полагането на труда, а не от прекратяването на трудовото правоотношение. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение