Определение № 288 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9441/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частна жалба на А. С. Д. от гр. София против определение № 19905 от 10.06.2025г., постановено по адм.д .№ 4580/2025г. по описа на Административен съд д- София град. Релевира оплаквания за неговата неправилност и иска отмяната му на основанията в чл. 209, т.3 АПК вр. чл. 236 АПК. Ответникът по частната жалба не изразява становище Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд - София град е оставил без разглеждане на осн. чл. 159, т.1 АПК жалбата на частния жалбоподател против писмо рег. № РКС24-МД94-2-4/24.03.2025 г. на кмета район „Красно село“ Столична община, съдържащ според жалбоподателя отказ за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация с вх. № РКС24-ГР94-2/08.03.2024 г. за извършване на обстоятелствена проверка за недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Красно село“, [улица][адрес], заедно с таванско помещение №1. Според съда жалбата е недопустима като насочена срещу акт, който не носи белезите на индивидуален административен акт. Съдът е приел, че оспореното в настоящото производство писмо рег. № РКС24-МД94-2-4/24.03.2025 г. представлява покана за доброволно освобождаване на общински имот, издадена от кмета на район „Красно село“, Столична община, с която се уведомява жалбоподателя да освободи доброволно в едномесечен срок от връчването, общинско жилище на същия с [идентификатор]. В писмото е посочено, че имотът е ползван без правно основание - Акт за публична общинска собственост № 2130 от 05.02.2025 г. В поканата се сочи, че при неспазване на срока за доброволно освобождаване, Столична община ще пристъпи към принудително изземване на общински имот по реда на чл. 65, ал. 3 от Закона за общинска собственост. Съдът е приел, че връчената на 16.04.2025 г. на жалбоподателя покана за доброволно освобождаване на имота по своята правна същност е положителна процесуална предпоставка за предприемане на действия по принудително изземване на общински имот. Развити са и съображения ,че като част от изпълнителното производство, поканата за доброволно изпълнение няма самостоятелно действие, поради което и не подлежи на съдебен контрол, доколкото не е сред актовете и действията на органа по изпълнение, предвидени в чл. 294 от АПК. Основната й функция е да прикани длъжника да изпълни задължението следващо се от влезлия в сила административен акт, като му предостави подходящ срок за изпълнение и едновременно с това да го уведоми за евентуалните неблагоприятни последици, които могат да засегнат правната му сфера при неизпълнение. В този смисъл, като предхождаща принудителните действия по изпълнение, поканата за доброволно изпълнение не засяга права и законни интереси на адресата й, поради което основателно в становището на процесуалния представител на ответната страна се сочи, че жалбата е недопустима. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС. Оспорената покана, с която жалбоподателят Д. е поканен в едномесечен срок да освободи общинския имот, който ползва без правно основание, не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като не засяга правната сфера на нейния адресат. Така постановеното определение е неправилно и е постановено по нередовна жалба. Съдът не е изяснил предмета спора и дали жалбоподателят оспорва отказ – мълчалив или изричен да се завери молба – декларация по заявление № РКС24-МД94-2/4 от 24.03.2025г. или писмото с рег. № РКС24-МД94-2-4/24.03.2025 г. на кмета район „Красно село“, съдържащо покана за доброволно освобождаване на общински имот. Видно е, че идентификаторът на заявлението, отправено от жалбоподателя до кмета на района за извършване на административна услуга и идентификаторът на поканата за доброволно освобождаване са едни и същи. Подобна практика е допустима ,когато с писмото на административния орган се дава отговор на искане, отправено до него за издаване на административен акт. В случая обаче заявлението, отправено до административния орган от частния жалбоподател е за образуване на производство по извършване на административна услуга – заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка. То поставя начало на административно производство по §1 ДР на ЗА. По това искане административният орган, съобразно задълженията си, посочени в АПК дължи произнасяне като уважи искането или откаже извършването на административна услуга. Поканата за доброволно освобождаване на общински имот от своя страна поставя начало на административно производство по чл. 65 ЗОбС за изземване на общински имот от лице ,което го държи без основание. Това производство обикновено се образува служебно от компетентния административен орган, а не в резултат от подадено искане за издаване на благоприятстващ гражданина административен акт/в случая извършване на административна услуга/. Поради неизясняването на предмета на спора, с който жалбоподателят е сезирал административния съд, последният е постановил съдебния си акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Определението следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното, Върховният административен съд