Определение № 9006 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8850/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на община Чипровци против определение № 922 от 09.07.2026 г., постановено по адм. д. № 310/2025 г., по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е върната касационната жалба на кмета на община Чипровци против решение № 694 от 03.06.2026 г., постановено по делото. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С разпореждане № 802 от 23.06.2026 г., постановено по делото, съдът оставя без движение касационната жалба на кмета на община Чипровци против постановеното по делото решение и указва на касационния жалбоподател 7-мо дневен срок от съобщението да представи изрично пълномощно за подаване и подписване на касационната жалба, както и да представи документ за внесена държавна такса в размер на 35.79 евро по сметка на Върховния административен съд. На касатора е указано, че при неизпълнение на разпореждането в дадения срок касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане. Съобщението за разпореждането е редовно връчено на касатора на 23.06.2025 г. чрез ССЕВ на пълномощника на жалбоподателя, като отделно е вречено и съобщение на 26.06.2026 г. В дадения от съда срок документ за заплатена държавна такса не е представен, не е приложено и пълномощно, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1 АПК първоинстанционният съд връща касационна жалба. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Частният жалбоподател не оспорва факта, че не представя по делото платежен документ за внесена държавна такса в указания от съда срок, поради което административният съд правилно приема, че нередовността на касационната жалба не е отстранена. Държавна такса по съдебни дела представлява установено със закон финансово плащане към бюджета на съдебната власт, събирано от съда във връзка с правораздавателната му дейност. Плащането е дължимо преди извършване на съответната дейност от съда, освен ако със закон не е предвидено друго - чл. 3 ЗДТ във вр. с чл. 151, т. 3 АПК. Изискването за платена държавна такса е условие за редовност на подадената жалба и задължение на оспорващия е да внесе държавната такса своевременно. Когато към подадената жалба не е приложен документ за платена държавна такса, когато такава се дължи, съдът на основание чл. 158, ал. 1 АПК е длъжен да остави същата без движение и да укаже на оспорващия да отстрани нередовността. По делото е установено, че в дадения срок жалбоподателят не представя в съда документ, удостоверяващ заплащането на определената държавна такса за производството. Такъв документ е приложен към частната жалба. Неизпълнението в срок на указанието на съда за отстраняване на нередовността на жалбата - непредставянето на документ за платена държавна такса, е основание за връщане на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК. Фактът, че таксата е платена, не представлява изпълнение на указанията, защото освен заплащане на таксата законът изисква и представяне в указания срок пред съда на документа за извършеното плащане. В тази насока са били и изричните указания на съда. Следователно като прави извод за неизпълнение в срок на дадените задължителни указания и връща касационната жалба първоинстнационният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд – определения, постановени по адм.д. № 6047/2020г.; 14640/2019 г.; 4749/2022 г.; 512/2025 г.; 10361/2024 г. и др. Независимо, че по делото е приложено пълномощно (л. 228) видно от което е, че упълномощаването е до приключване на делото във всички съдебни инстанции, то неприлагането на документ за внесена държавна такса е самостоятелно основание за връщане на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,