Определение № 790 от 06.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 679/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.396 ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ч. К. Н. и М. Н. против определение на Варненски апелативен съд, Търговско отделение от 09.10.2012 год. по т.д.№ 560 / 2012 год., в частта в която със същото е оставена без уважение молбата на жалбоподателите, за допускане обезпечение на висящите пред въззивна инстанция искове на същите против ответника [фирма], с правни основания чл.55 ал.1 предл. трето вр. с чл.87 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот - собственост на ответното дружество: самостоятелен обект – жилище от 37,1 кв.м. - в жилищна сграда, с идентификатор 72693.600.83.1.29, находящ се в [населено място], [община], Област Д., КК „ К. „ вх.А, ет.1 ап. 103. Жалбоподателите оспорват правилността на изводите на Варненски апелативен съд, че същата обезпечителна мярка, предвид липсата на доказателства за пазарната стойност на имота, не следва да се допусне кумулативно с вече наложените от първоинстанционния съд обезпечителни мерки - запор по сметки на ответника, както и с уважената от въззивния съд обезпечителна мярка - запор върху дружествени дялове на ответното дружество в друго търговско дружество, поради невъзможност за преценка адекватността на кумулираното обезпечаване с оглед обезпечителния интерес на кредиторите. В тази връзка се позовават на представени и пред Варненски апелативен съд доказателства за наложени в полза на трети лица - кредитори на ответника / вкл. Н. - за вземане в изключително голям размер, многократно надхвърлящ размера на обезпечените искове / обезпечителни мерки върху същите 1700 дружествени дяла от капитала на [фирма]. Представят доказателства за наличността по банкови сметки, с оглед неефективността на допуснатата обезпечителна мярка запор по сметки. Позовават се на факти, навеждащи на недобросъвестност на ответното дружество - разпореждане с активи на дружеството, в ущърб на кредиторите му. Считат, че съдът е могъл да определи и приблизителната стойност на имота – обект на исканата обезпечителна мярка, вкл. от интернет сайтове на агенции за недвижими имоти, за жилище със съответните характеристики и местонахождение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното: За да остави без уважение молбата за допускане на обезпечителната мярка „ възбрана „, при допуснато обезпечение чрез запор върху дружествени дялове, притежание на ответника от капитала на [фирма], Варненски апелативен съд е приел, че предявените искове по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД - връщане платено на отпаднало основание, предвид разваляне на сключен между страните предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, инкорпориращ и договор за изработка на вещта, ведно с компенсаторна неустойка, съгласно чл.6.2 от сключения договор - са вероятно основателни, позовавайки се единствено на уважаването им от първоинстанционния съд. Последното не съставлява надлежна преценка за вероятна основателност. Същата е дължима и от настоящия съд, с оглед въззивния характер на упражнявания от него контрол по отношение предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 391 ГПК. С оглед наведените в исковата молба обстоятелства относно интереса на ищците от развалянето на договора / поради забавено застрояване, спрямо уговорения в раздел ІІІ на предварителния договор срок / и основанията, на които се твърди възникнало потестативното им право за разваляне на договора, респективно от събраните към момента доказателства, настоящият състав на първо търговско отделение не намира установима вероятна основателност на иска по чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД, обуславящ и за вероятната основателност на акцесорната претенция за неустойка. В тази връзка настоящият състав съобрази представената от ответника, разменена с ищците кореспонденция, последваща отправеното волеизявление за разваляне, към момент на завършеност на обекта и обективно възникнала възможност за сключване на окончателен договор. От друга страна липсват безспорни доказателства за заплатена от ищците / чрез третото лице, задължило се единствено спрямо тях, да плати в тяхна полза, по сметка на посредника, обслужващ и разплащанията с ответника /, четвърта / окончателна / вноска по издължаване на цената, явяващо се и условие за настъпване изискуемост на задължението на ответника да прехвърли собствеността върху застроения обект, в полза на ищците / чл. 4.1.8 вр. с т. 2.3 и т. 2. 4 вр. с чл.4.2.1 вр. с чл. 4.1.1 от предварителния договор /. Предвид това спорно е и възникнало в тяхна полза потестативно право за разваляне на сключения договор, като упражнено чрез предявяването на самата искова молба. Предвид преждеизложеното и настоящата преценка относно вероятната основателност на исковете, макар и по съображения различни от тези в обжалваното определение, отказът за допускане на обезпечителната мярка „ възбрана „ върху недвижим имот – собственост на ответното дружество, ще следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение