Решение № 4717 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 674/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Сити Кеш“ ООД против решение № 2140/18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 608/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен (АС - Сливен). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска атакуваното решение да се отмени, а вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Сливен. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът И. Д. Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в писмено становище. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 2140/18.11.2025 г., постановено по адм. д. 608/2025 г. по описа на АС - Сливен е обявена нищожността на отказ на „Сити Кеш” ООД, обективиран в писмо от 13.09.2025 г., да предостави на И. Д. Д. носителите на лични данни, въз основа на които обработва неговите данни за периода от 14.08.2020 г. до 14.08.2025 г., а именно договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от жалбоподателя, във връзка с отпускане на заем, преписката е върната на администратора на лични данни за ново произнасяне в едномесечен срок и са присъдени разноски. От събраните по делото доказателства АС - Сливен е приел за установено, че на 14.08.2025 г. И. Д. е подал писмено заявление с правно основание чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за упражняване правата по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламент (ЕС) 2016/679) до „Сити Кеш”ООД, в качеството му на администратор на лични данни. На 13.09.2025 г. на електронна поща, от която е подадено заявлението, е изпратено писмо от „Сити Кеш” ООД, в приложение на което са представените обработваните данни на субекта, целите на обработка, категориите получатели и срока на съхранение, като искането за предоставянето на копия на договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени данни и копия на погасителен план на основание чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 е прието за неоснователно. Писмото е изготвено и подписано с квалифициран електронен подпис от П. Л. - длъжностно лице по защита на данните на „Сити Кеш“ ООД. Административният съд е обосновал извод, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение, изразяващо се в липса на компетентност на лицето, което е подписало оспорения акт, което представлява нарушение по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК и е основание за обявяване на нищожност на оспорения акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице наведените от касатора доводите за отмяна на съдебното решение. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните доказателства и констатациите му са съответни на данните, които се съдържат в тези източници на информация. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно наличие на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушение на принципа на състезателност и липса на активни действия от страна на съда. Напротив, с разпореждане № 1859, поставено в закрито заседание на 06.10.2025 г., административният съд е дал конкретния указания на ответника (касатор в настоящото дело) да представи доказателства за компетентността на П. Л. да подпише отговора от 13.09.2025 г., както и за заеманата от нея длъжност. Разпореждането е получено от „Сити Кеш“ ООД на 07.10.2025 г. и до приключване на събирането на доказателства и даване на ход на делото по същество доказателства за компетентността на П. Л. да издава и подписва отговори от името на администратора на лични данни „Сити Кеш“ ООД по подадени заявления по чл. 37б ЗЗЛД не са представени. Следва да се посочи, че съгласно чл. 39 от Регламент (ЕС) 2016/679 длъжностното лице по защита на данните изпълнява най-малко следните задачи: a) да информира и съветва администратора или обработващия лични данни и служителите, които извършват обработване, за техните задължения по силата на настоящия регламент и на други разпоредби за защитата на данни на равнище Съюз или държава членка; б) да наблюдава спазването на настоящия регламент и на други разпоредби за защитата на данни на равнище Съюз или държава членка и на политиките на администратора или обработващия лични данни по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, повишаването на осведомеността и обучението на персонала, участващ в операциите по обработване, и съответните одити; в) при поискване да предоставя съвети по отношение на оценката на въздействието върху защитата на данните и да наблюдава извършването на оценката съгласно член 35; г) да си сътрудничи с надзорния орган; д) да действа като точка за контакт за надзорния орган по въпроси, свързани с обработването, включително предварителната консултация, посочена в член 36, и по целесъобразност да се консултира по всякакви други въпроси. Следователно длъжностното лице по защита на данните има спомагателна и консултативна функция, като липсва законова компетентност да издава отговори/актове от името на администратора на лични данни във връзка с подадени заявления за упражняване от субектите на данни права по чл. 15 и чл. 20 Регламент (ЕС) 2016/679. В законодателството няма легална дефиниция за понятието „нищожен административен акт“, а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени, както в правната теорията, така и в съдебната практика. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика, в преобладаващата си част възприема част от изложените доктринални критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици (Вж. Решение № 11047 от 12.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2007 г., Решение № 16963 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6196/2013 г., Решение № 4803 от 02.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2018 г. и мн. др.) Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3) Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум); 4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание; 5) Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Действително администраторът на лични данни не е административен орган и издадените от него актове нямат характер на административни, но чл. 39, ал. 1 от АПК предвижда обжалването им по реда на АПК, което предопределя както процесуалния ред за разглеждане на жалбата, така и основанията за оспорване. Като е съобразил именно тези правила АС-Сливен не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение – правомощията на лицето, подписало акта на администратора на лични данни не е въпрос на вътрешна организация в търговското дружество, когато е насочен към трети лица и оказва влияние върху тяхната правна сфера, както е в случая. Оплакванията, че съдът е извършил служебна проверка в публичен регистър, не обуславят касационно основание за отмяна, защото АС-Сливен не е констатирал факт с правно значение за спора, за който не е уведомил страните по делото. Направената в съдебното решение констатация дори да е резултат на техническа грешка, както се твърди в касационната жалба или отразява достоверна информация, не променя обстоятелството, че Регистърът на администраторите и обработващите лични данни има само информативен характер, а не конститутивно действие. В случая липсват каквито и да е доказателства за оправомощаване на П. Л. да издава обвързващи „Сити Кеш“ООД актове по повод искания с правно основание чл. 37б от ЗЗЛД. Констатацията за липса на запис за длъжностно лице по защита на данните на „Сити Кеш“ООД не е използвана като единствено основание за формиране на крайния правилен извод за нищожност на акта на администратора на лични данни като подписан от лице без правомощия. Този правен извод е обоснован при правилно разпределение на доказателствената тежест от първата инстанция и непредставяне на доказателства от „Сити Кеш“ООД въпреки изричните указания, че това обстоятелство е в негова тежест на доказване. Изрично трябва да бъде посочено, че самото качеството на длъжностно лице по защита на данните не е достатъчно да се приеме наличието на правомощия за издаване на актове на администратор на лични данни с описаното от първата инстанция съдържание. Следователно при вярно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че оспорения акт е нищожен, като издаден при особено съществен порок, изразяващ се в липса на компетентност. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция ответната страна е представлявана от адв. М. Мавров, при условията на по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което с оглед изхода на спора и направено искане, касационният жалбоподател трябва да бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 460 евро, определени съобразно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение