Решение № 1680 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15381/2014 г.

Решение № 1680 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15381/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Осъм инвест консулт" ООД, подадена чрез адв. Ирина Косева, срещу решение № 457 от 10.11.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 570/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 111400139/10.03.2014 г. на ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 281/9.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за 2007 г. в размер на 10 147.25 лв. и лихви - 6829.55 лв.; за 2008 г. корпоративен данък в размер на 7 638.57 лв. и лихви - 3 980.63 лв.; за 2009 г. корпоративен данък в размер на 8 740.25 лв. и лихви - 3 542.01 лева. Касаторът релевира доводи, че решението на АДмС В. Търново е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на административния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор, подаден от юрск. Русева, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1756,35 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред АДмС В. Търново е бил Ревизионен акт № 111400139/10.03.2014 г. на ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 281/9.07.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с която на "Осъм инвест консулт" ООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за 2007 г. в размер на 10 147.25 лв. и лихви - 6829.55 лв.; за 2008 г. корпоративен данък в размер на 7 638.57 лв. и лихви - 3 980.63 лв.; за 2009 г. корпоративен данък в размер на 8 740.25 лв. и лихви - 3 542.01 лева. Ревизията е повторна. Определянето на основата за облагане с корпоративен данък за посочените по-горе периоди е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК предвид установените в хода на ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При определяне на данъчните основи органът по приходите е взел предвид относимите към ревизираното дружество обстоятелства, като основно значение са имали тези по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, т. 8, т. 10 и т. 16 от ДОПК. Констатирано е, че в счетоводството на ДЗЛ за ревизираните периоди са отчетени получени парични средства по сключени договори за заем с "Булгарконсерв" ООД. Сумите са предоставени в брой, отразени са по счетоводна сметка 159 "Други заеми и дългове". Размерът на получените парични средства по договорите за заем са: за 2007 г. - общо 106 500 лв.; за 2008 г. - общо 99 986.60 лв.; за 2009 г. - общо 149 025 лв. и за 2011 г. - общо 123 340.00 лв. Всички договори за заеми са сключени със срок от 6 години, като е уговорено възнаграждение в размер на 1.5%. От ревизираното лице в хода на предходната ревизия са представени горепосочените договори за заем, придружени с протоколи - разписки за получени суми. След анализ на установените факти и обстоятелства, съдът е приел, че законосъобразно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Счел е за доказано наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, като в хода на съдебното производство не са опровергани констатациите в РА. Съдът е анализирал представените доказателства във връзка с тезата на РЛ за получени заеми от "Булгарконсерв" ООД. Приел е, че дружеството - заемодател не е имало финансова възможност и не е разполагало с налични парични средства, които да предостави в заем на РЛ, в резултат на което не е доказано предоставянето на заеми от "Булгарконсерв" ООД и получаването им от "Осъм инвест консулт" ООД през процесните периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2011 г. Предвид проведеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК и неангажирането на доказателства от страна на РЛ, съдът е изключил от доказателствата по делото приложените 26 бр. договори за заем на "Булгарконсерв" ООД; разписки и представените от името на "Булгарконсерв" ООД аналитични и хронологични листи на сметка 501 за 2007, 2008, 2009 и 2010 г. Предвид на гореизложеното съдът се е мотивирал, че изводите на органите по приходите при определянето на задълженията по ЗКПО са правилни и в съответствие с установените факти и събраните доказателства, поради което е отхвърлил жалбата срещу РА като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Основните касационни оплаквания са за допуснати процесуални нарушения от съда, и необоснованост, тъй като касаторът счита, че незаконосъобразно е прието, че са налице предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел за недоказани получените заемни средства от "Булгарконсерв" ООД и тъй като дружеството не е представило годни доказателства за произход на средствата, с които е дебитирана сметка 501 при кредитиране на сметка 159, то неправилно е прието, че тези суми представляват парични средства с неустановен произход. Касаторът не е съгласен с констатациите на приходните органи и на съда, че при анализ на счетоводната отчетност на ревизираното дружество се установява, че ако през 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2011 г. не са били взети горепосочените счетоводни операции - дебит сметка 501 "Каса" срещу кредит сметка 159 "Други заеми и дългове", то сметка 501 би била с кредитно салдо. Възраженията са неоснователни. Съдът е изложил пространни мотиви относно възприетото от него наличие на основание за облагане по аналог. Изведените изводи са направени при пълно изяснена фактическа обстановка, обосновани са, доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, правилно е приложен и тълкуван материалният закон. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. В доказателствена тежест на РЛ е да обори констатациите. Това обаче в случая не е направено, независимо от дадените от съда указания. Неоснователно е възражението в жалбата, че по делото не е извършван счетоводен анализ от вещо лице. В тежест на касатора е било да ангажира ССчЕ, която евентуално би могла да провери констатации на приходните органи във връзка с твърденията на РЛ. Такова доказателствено искане не е направено от процесуалния представител на дружеството. Обоснован е изводът на съда за недоказаност на твърдението за получени заеми през процесните периоди от "Булгарконсерв" ЕООД. Недоказана е както възможността на заемодателя да предостави посочените по-горе суми, така и реалното им предаване на заемателя. В тази връзка съдът е обсъдил доказателствената сила на представените частни документи, като във всички тях за представляващ "Булгарконсерв" ООД е вписан Димитър Красимиров Лилов, а като адрес - гр. Перник, ул. "Васил Стоин" № 4. Същевременно при справка в ТР, посоченият адрес е вписан в Търговския регистър едва на 5.08.2011 г., а Димитър Лилов е заличен като управител на 29.04.2010 г. На следващо място предвид откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване автентичността на подписите за "Булгарконсерв" ООД на 26 бр. договори за заем на "Булгарконсерв" ООД; разписките и автентичността на представените от името на "Булгарконсерв" ООД аналитични и хронологични листи на сметка 501 за 2007, 2008, 2009 и 2010 г., правилно съдът ги е изключил от доказателствата по делото, след като въпреки дадените указания в с. з на 18.09.2014 г. и 9.10.2014 г., не са ангажирани доказателства. На 29.10.2014 г. от процесуалния представител на касатора е постъпило становище, в което е заявено, че не се е снабдил с необходимите документи, свързани с реалното фактическо и правно положение на "Булгарконсерв" ООД, няма други доказателствени искания, а иска даване ход по същество на делото. В последното с. з на 30.10.2014 г. процесуален представител не се е явил, не е осигурен свидетеля и предвид липсата на други доказателствени искания съдът е дал ход по същество на спора. Също така във връзка с твърдението за извършена кражба на компютри и документация на "Булгарконсерв" ООД, съдът е уважил искането дружеството за издаване на съдебно удостоверение /след внасяне на такса в размер на 5 лв./, което да му послужи пред РУП София за снабдяване с друго такова, от което да се установи фактът: образувано ли е досъдебно производство във връзка с извършена кражба в "Булгарконсерв" ООД, на каква фаза е досъдебното производство и какви документи са иззети. Такса не внесена и не е взето искането удостоверение. От друга страна, правилно съдът е отбелязал, че доказването на факта на кражбата сам по себе си не може пряко да обоснове истинността на оспорените договори за заем. Предвид на изложеното, настоящият касационен състав споделя напълно становището на ответника, че с жалбата си касатора се опитва да вмени процесуални нарушения на решаващия съд произтичащи от собственото му процесуално бездействие, доколкото доказателствената тежест с оглед нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК е върху оспорващия РА. Решението е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. Разноски: Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, претендиращ заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като съгласно приложимата разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК, на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, еднократно за съдебната фаза на производството. Възнаграждението в максималния му допустим размер е присъдено от първоинстанционния съд, поради което искането за присъждане в касационното производство се явява неоснователно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,