Определение № 9121 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Й. А. от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. В. Радославов от Софийска адвокатска колегия, срещу определение № 20296/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5230/2025 г. по описа на Административен съд-София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу твърдян мълчалив отказ на кмета на район „Илинден“, Столична община да издаде заповед за пренастаняване в по-голямо общинско жилище по искане с вх. №РИЛ25-УГ01-1277/24.03.2025г. Релевирани са доводи за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му като неправилен. Ответникът – кмета на район „Илинден“, Столична община, в писмен отговор по частната жалба изразява становище за неоснователността й. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: Административният съд е сезиран с жалба на И. Й. А. срещу мълчалив отказ на кмета на район „Илинден“, Столична община да издаде заповед за пренастаняване в по-голямо общинско жилище по искане с вх. №РИЛ25-УГ01-1277/24.03.2025г. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства и установената въз основа на нея релевантна фактическа обстановка, обосновано административният съд извежда извод, че в случая не е налице формиран от административния орган мълчалив отказ, а оттам и че при липсата на годен за обжалване индивидуален административен акт предявената жалба се явява недопустима. За да постанови този правен резултат, съдът по същество приема, че жалбоподателката е следвало да подаде заявление за промяна в обстоятелствата, подлежащи за деклариране при картотекиране, като впише майка си за член на домакинството и едва след това, да подаде искане по реда на чл.23 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (Наредбата), като се позове на разпоредбата на чл.17, ал.4, т.1 от същата Наредба, защото са налице изменения в обстоятелствата в жилищните нужди на семейството. По тези съображения съдът постановява оспорения пред касационната инстанция съдебен акт, с който на основание чл. 159, т. 1 АПК оставя жалбата без разглеждане и прекратява образуваното по нея производство по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно по изложените в него законосъобразно и споделяни от касационната инстанция мотиви, които по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ във вр. с чл. 236 АПК е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото определение. Не са налице релевираните в частната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи отменителни основания. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Само в тези случаи мълчаливият отказ съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, приравнен към изричния такъв. При липсата, обаче, на задължение за произнасяне по направено искане, бездействието на административния орган не представлява мълчалив отказ. Разглежданият случай е именно такъв, тъй като действително, както правилно приема и административният съд, за да се позове на разпоредбата на чл.23 от Наредбата, жалбоподателката първо следва да изпълни процедурата регламентирана в Наредбата и едва след това би могъл да бъде формиран мълчалив отказ, който да е предмет на съдебен контрол. Като е достигнал до същия извод и с атакуваното определение е отказал да разгледа спора по същество, и при наличие на основанието по чл. 159, т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея производството по делото, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,