Решение № 3398 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 352/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. С. К. против решение № 1720 от 07.11.2025 г., постановено по адм. д. № 187/2025 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ловеч отхвърля жалбата на Х. С. К. против заповед № 1983к-660/04.04.2025 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на младши инспектор Х. С. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „водач на специализиран автомобил І степен в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Луковит към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Позовава се на събраните по делото доказателства и приема, че служителят извършва описаните в заповедта нарушения на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Прави извод, че употребената от К. физическа сила спрямо Р. А. П., в следствие на което на последния са причинени травматични увреждания, е укоримо поведение и уронва престижа на службата като вместо да утвърждава доброто име на институцията и убедеността на гражданите, че служителите на МВР спазват законовите норми, води до обратния ефект. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразен е изводът на съда, че служителят извършва вмененото му дисциплинарно нарушение, а именно нанася удар на трето лице, с което уронва престижа на службата. Този извод е направен без да се обсъдят събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. В проведеното дисциплинарно производство не е установен по несъмнен начин фактът извършено ли е нарушение на служебната дисциплина от Х. К. по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Видно от изготвеното становище е, че дисциплинарно разследващия орган приема, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина като се позова на показанията на пострадалия Р. П. и на видео-техническата експертиза. Дисциплинарно разследващия орган изрично посочва, че не е в състояние да изясни конкретно и в детайли действията на двамата участници през цялото време на инцидента, като приема, че със сигурност е нанесен един удар от К. на П.. В оспорената заповед дисциплинарно-наказващия орган приема за безспорно установено и доказано от дисциплинарно-разследващия орган, че на 12.04.2024 г. около 16.40 ч. младши инспектор Х. К., на [улица]в гр. Луковит нанася удари на Р. А. П., с което нарушава Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. Изводът, че дисциплинарното наказание е установено по безспорен начин и е доказано е направен при съществено нарушения на административно производствените правила, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят събраните доказателства в тяхната съвкупност. Преценката, че служителят извършва вмененото му дисциплинарно нарушение се основава единствено на показанията на пострадалия Р. П. и на свидетеля Р. М., които са взаимно противоречиви. Пострадалият заявява пред медицинските лица, че е удрян, пада назад и се удря в мантинелата, което се потвърждава от показанията на С. Г. С., медицински фелдшер във филиал за спешна медицинска помощ – Луковит при ЦСМП –Ловеч (л. 321), както и от показанията на Ю. Ц. Ч., която заявява, че П. залита назад към мантинелата и пада на гръб на самата мантинела. Свидетелят Р. М. (л. 114 и л. 319) сочи, че П. пада с лице към земята и в продължение на няколко минути лежи на земята и е безпомощен. Тези твърдения не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, а начина на падане е от съществено значение, тъй като същият е свързан и с получените травматични увреждания. Не са взети предвид и показанията на свидетеля Ц. Н., който сочи, че на тротоара пред дома на Ю. Ч. има дърво, близо до мантинелата, а до дома й помещение, което се е ползвало за салон за красота, от който излиза Р., преминава през тротоара, прескача през мантинелата и се качва на спрелия джип, след което забелязва джипа спрян на пътното платно в района на магазина за авточасти. Тези показания поставят под съмнение показанията на свидетеля Р. М. относно физическото състояние на пострадалия след падането. Следователно показанията на единствения очевидец на ударите, се опровергават от останалите събрани доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Видео-техническата експертиза не установява нанасяне на удари. От изложеното следва, че твърдяното нарушение на служебната дисциплина от Х. К. не е установено по несъмнен начин, което обосновава извод, че процесната заповед е издадена при съществени нарушения на административнпроизводствените правила, което води и до нарушение на материалния закон. Ето защо като прави извод в обратния смисъл Административен съд гр. Ловеч постановява решение в нарушение на материалния закон, а направените от съда изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати на Х. С. К. сумата 547.08 евро, от която 35.79 евро заплатена държавна такса и 511.29 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на разноските е немотивирано съгласно изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК и е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,