Решение № 3747 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10305/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Винал“ АД – гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Н. Бошнакова срещу решение № 24333/14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 11783/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № ВG005800 – PK-8-PA9/03.08.2022 г., издаден от органи от отдел „Последващ контрол“ в Териториална дирекция „Митница София“ на Агенция „Митници, сектор „Акцизен контрол“, мълчаливо потвърден от директора на агенцията, с който на дружеството е определен като дължим акциз в размер на 409 929,93 лв. и лихви – 130 058,19 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба е изложена фактическата обстановка по образуваното ревизионно производство, като е посочено, предходен РА е бил отменен с решение на директора на Агенция „Митници“ поради непълнота на доказателствата с указания да се извърши нова ревизия и да се съберат допълнителни доказателства, свързани с материалната отчетност на жалбоподателя, като се изследва технологичният процес, свързан с производство на алкохолни продукти в данъчния склад на ревизираното лице и определянето на технологичните загуби, както и да се съобразят данните по отношение на манипулациите „купажиране“, „бистрене“, „филтруване“ и „бутилиране“. Дадени са указания в отменителното решение да се анализират данните от счетоводната отчетност на ревизираното лице и се съпоставят с издадените от дружеството първични счетоводни документи и водените отчетности съгласно Законът за акцизите и данъчни складове (ЗАДС) и Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), както и да се изследва цялата отчетност по отношение на допълнителните суровини и материали, съпътстващи производството на алкохолни напитки (бутилки, капачки, етикети, аромати и др.). В касационната жалба се твърди, че ревизионното производство е образувано със заповед № ЗВР – 5800 – ПК – 24/32 – 301069/15.0.2020 г., по което е издаден предходният РА № BG005800 – PK56 – РА 7/05.10.2021 г., който е бил отменен с решение № Р – 36/32 – 26685/25.01.2022 г. на директора на Агенция „Митници“ и преписката е върната за нова ревизия с указания и за издаване на нова ЗВР, което касаторът счита за неправилно. Освен това се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 155, ал. 8 ДОПК, която забранява с решението на решаващия орган при административното обжалване на РА да се влошава положението на жалбоподателя, като в тази връзка посочва разликата на общия размер на акциза по двата ревизионни акта. Касаторът посочва и друго процесуално нарушение, тъй като съдът бил установил факти, които не са предмет на доказване на настоящето производство, а по същество са неверни и те са свързани с прекратено действие на лиценз № 128 на „Винал“ АД, без да се съобрази, че решението на директора на Агенция „Митници“ е било отменено с решение № 588/24.01.2024 г. по адм. дело № 2001/2020 г. на Административен съд – София град, което е оставено в сила с решение № 8215/03.07.2024 г. по адм. дело № 3260/2024 г. на ВАС, Осмо отделение. Относно обстоятелството, че съдът не е кредитирал посочените две съдебни експертизи, в касационната жалба се излага оплакване, че съдът не е съобразил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, а заключенията на вещите лица са цитирани избирателно, произволно и невярно и са изключени от контекста на приложимата материално – правна норма. В тази връзка в касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и тяхната доказателствена стойност, нито е съобразил изложените в жалбата мотиви за незаконосъобразност на РА. По отношение на оплакванията за необоснованост и противоречие с материалния закон на обжалваното решение, в касационната жалба е налице позоваване на чл. 25, ал.1, т. 3 ЗАДС, според който до освобождаването за потребление на акцизните стоки лицензираните складодържатели не дължат акциз при пълното унищожаване или пълната или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки в резултат на непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, както ипри загуби от естествени фири, вследствие на промяна на физико – химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на утвърдените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2 и при условие, че същите са определени, отчетени и вписани в регистър „Дневник на складовата наличност“ за складодържатели технологичен брак за акцизните стоки и допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност. Касаторът счита, че в обжалваното решение са възпроизведени констатациите на РА, като не е съобразен броят на реално извършените операции със стоките след съставяне на актовете за купаж в производствената изба, а в цех „Бутилиране“ размерът на фирите е обобщен в акта за производство и технологичната схема, представена в ревизионното производство. Относно фирите касаторът излага оплакване, че в решението на съда напълно отсъства констатация защо не приема утвърдените в предприятието размери на фирите, както и отсъства констатация, че в преписката се съдържа документ – заповед от 01.09.2017 г. на изпълнителния директор Р. Ц. и производствения директор инж. Р. Д. на „Винал“ АД за утвърдени размери на технологични загуби и тези размери многократно били цитирани в РА, но съдът не е обсъдил този документ, като част от технологичната документация и материална отчетност на ревизираното лице. Според касатора в решението на съда не е обсъдено и приложимото материално право по отношение на всеки един от периодите и размерите на установеното данъчно задължение, а е извършено математическо начисляване на технологични загуби, без да бъде съобразен размерът на внесения акциз и алкохолния градус, за който е заплатен. Касаторът възразява и, че съдът не е обсъдил и отстранил напълно технически и фактологични грешки в РА, подробно описани като съображения в жалбата. Твърди се, че съдът не е обсъдил и възражението за наличие на документална обоснованост на извършени манипулации, в рамките на установените норми на фирите и съответстващи на съставените от ревизираното лице документи, поради неправилно тълкуване от ревизиращия орган на понятията купаж, филтруване, преливане и необходимостта от тяхното извършване. В отделните актове за купаж в касационната жалба се посочва, че отчетените в тях загуби, както и че в РА са признати загубите от преливане, но е отказано приемане на извършената манипулация купажиране. В тази връзка се твърди, че етиловият алкохол, макар и с еднороден градус се утаява и изпарява, т.е. съдържанието на алкохол в цялата течност не е идентично и купажирането е свързано с уеднаквяване на сместа – разбъркване до достигане на еднородност на цялата партида, но мотиви за неприемане на технологичната загуба от купажиране според касатора не са изложени. В касационната жалба е посочено, че в заключението на съдебно – техническата експертиза е констатирано относно купажирането и методите, които се използват при него, че формирането на купаж с определен алкохолен градус и количество в повечето случаи не може да бъде извършено с една операция по преливане и смесване на съставките, а е свързано с допълнителни манипулации до получаване на хомогенна и еднородна смес, извършване на анализ (органолептичен и лабораторен., добавяне на състави и т.н.). Изложен е довод от касатора, че производството на високоалкохолни напитки преминава и през процес бистрене и стабилизиране, както и че при производството и съхраняването на купажите в голяма част от партидите се получава утайка. Цитира се също и писмо от Министерство на икономиката, като в отговор на запитването е посочено, че технологичните загуби/фири, осъществени в процеса на производство и надлежно отразени във вътрешно – фирмени документи, счетоводни документи и технологичните дневници, следва да бъдат зачетени. В тази връзка според касатора установяването на реалните загуби изключва възникването на основание за начисляване на акцизно задължение, тъй като акцизът като косвен данък се дължи върху стоките, освободени за потребление, а не възниква за стоките, които са безвъзвратно унищожени, загубени и не могат да бъдат използвани, освен в случаите, когато ревизиращият орган е установил измама или нередовност. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и в писмена защита на изпълнителния директор на „Винал“ АД. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Т. Батков. Не се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Агенция „Митници“ – София, чрез процесуалния си представител юриск. Енева, я оспорва, като счита за недопустимо искането на касационния жалбоподател за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София град. Моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана касационната жалба, а първоинстанционното решение да се остави в сила, като правилно и законосъобразно по съображения в писмени бележки. По делото е депозиран на 19.09.2025 г. и писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 849,64 лв. по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество настоящият съдебен състав установи следното: Първоинстанционният съд е описал установените в ревизионното производство на „Винал“ АД факти и обстоятелства, както и част от събраните доказателства в него, а също и в съдебното производство, включително и двете експертизи – икономическа и техническа и въз основа на тях е направил извод, че жалбата срещу оспорения РА е неоснователна и недоказана. Според съда производството на високоалкохолни напитки (ВАН) се осъществява по реда на ЗВСН и нормативните актове по прилагането му, като съгласно чл. 153 ЗВСН допустимите размери на загуби при манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, се определя съгласно Приложение № 9 от същия закон. Посочен е от съда и друг приложим акт, касателно ревизирания период - Наредба № 13а – 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсата на стоково – материални ценности при съхранението и транспортирането им. Според съда заложените норми в горепосочените нормативни актове си съответстват, както и законодателят е разграничил различните производствени манипулации, като за всяка една от тях е определил различен максимален размер на количествените загуби, като е посочил, че надхвърлянето на същите води до липса на законово основание за освобождаване от акциз. Съдът се е позовал и на Наредба № 4/28.06.20026 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки, издадена от министъра на финансите. Прието е от съда, че „Винал“ АД в производствения процес на алкохолни напитки прилага манипулация „бистрене“, която е допустима по смисъла на Приложение № 12 към чл. 129 ЗВСН. В разпоредбата на чл. 153 ЗВСН съдът е приел, че е посочено, че допустимите размери на загуби при манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят съгласно Приложение № 9 към чл. 153 ЗВСН, в което законодателят не е предвидил загуби/фири при манипулации за етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, вследствие на извършена манипулация „бистрене“. Посочено е също така, че след установяване броят на производствените манипулации и максимално допустимите технологични загуби за всяка от тях, органите издали РА са констатирали случаи, при които е налице надвишаване на максимално допустимите норми при производство на алкохолни напитки в „Купажен цех“ и в „Бутилков цех“. Съдът е възприел констатациите в РА, че загубите представляват освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС, като за тези количества възниква задължения за заплащане на акциз. Съдът е посочил фактите, установени в ревизионното производство, че ревизираното дружество е водило дневници съгласно Приложение № 8 към чл. 146, ал.1 ЗСВН, но в тях са отразявани само производствените манипулации „купажиране“, „филтруване“ и „бутилиране“, а възникналите технологични загуби не били отразявани в регистъра „Дневник на складова наличност“ и не били осчетоводявани. Съдът е отразил в решението си, че след като самото лице не е установявало липси в своята отчетност след осъществена проверка и няма недостиг не следва да бъдат признати фири (аргумент от чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 13а – 10403). Позовал се е и на установения в чл. 5 от Наредба № 13а – 10403 принцип, че приспадането на естествените фири се извършва по действителните им размери, които не може да превишават установените пределни норми, а в случая такива действителни размери не били установени. Относно представената от дружеството техническа спесификация съдът е посочил че, не е предвидено в процес по преработка извършване на повече от една манипулация „филтруване“ и съпътстващите я манипулации по преливане от съд в съд. Съдът е приел, че съгласно заключението на вещото лице Стойчева по приетата съдебно – техническа експертиза нормативната уредба предвижда манипулация бистрене като технологична обработка във всяко от производствата, но не отчита фирите и загубите, които могат да настъпят в напитките, както в количествено, така и в качествено отношение. Пак от тази експертиза съдът е приел, че прилаганата от дружеството разходна норма за фира от 0,372 % за манипулация "бистрене" е допустима единствено при производство на „Винена дестилатна спиртна напитка Коняк и Бренди, тъй като единствено за тези акцизни продукти производствената манипулация е приложила съгласно изготвените от дружеството технически спецификации. За приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, изготвена от В. Пopowa съдът е приел, че освен при производство и бутилиране, липси са установени за отделни данъчни периоди и от неточно завеждане на получени количества в данъчния склад и неотразени или неточно отразени в материалната отчетност произведени отделни напитки или вложени количества. Посочено е че според експертизата в РА общо в лева според рекапитулацията акцизът е 400 929,93 лв., а изчисленият от вещото лице е 379 501,34 лв. или разликата от 30 428,59 лв. налични липси по причини, освен при производство и бутилиране. Съдът е посочил, че въпреки подробно дадените отговори в експертизата и представените нагледни таблици няма промяна сумарно на размера на акциза според вещите лица, което обстоятелство съдът е приел, че следва да се съобрази и приеме, че РА е издаден законосъобразно. В обжалваното решение е отразено, че при прилагане на данъчни облекчения, каквото несъмнено е освобождаването от заплащане на акциз на количествени загуби (фири) в производствен процес, следва да се прилага подходът на документалната обоснованост на извършените производствени процеси, като същите следва надлежно да са документирани и отразени количествено по видове предвид факта, че същите не се прилагат като съвкупност за едно цяло производство, а по производствени процеси. Според съда законодателят изрично е разграничил различните процеси, давайки за всеки различни норми на количествените загуби (фири), като е посочил, че надхвърлянето на същите води до липса на законово основание за освобождаване от данъци – чл. 4 и 5 от Наредба № 13а – 10403, според които приспадането на естествените фири се извършва по действителните им размери, както и че прилагането на нормите за естествените фири на СМЦ става само в случаите, когато след проверка се окаже недостиг (липса) в счетоводните остатъци, както са нанесени в книгите и посочени в акта за проверката, а когато няма никакъв недостиг, фири не се приспадат. При така изложеното съдът е приел, че изводите на ревизиращите органи се явяват правилни и законосъобразни, поради което жалбата на „Винал“ АД като неоснователна, е отхвърлена. Обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. „Винал“ АД е лицензиран складодържател на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки за ферментация, купажиране и отлежаване на вина от грозде и плодове, изваряване на виноматериали, вино и плодови каши, производство, отлежаване и купажиране на ракии от грозде и плодове, производство на водка и джин, производство на дестилати и междинни продукти от вино и плодове, производство на бренди, вермути и ликьори, получаване на смеси от ароматични вещества и екстракти от плодове и билки, които ще се влагат в производството на ароматизирани вина – бели, червени и розе, денатуриране на етилов алкохол по общия метод. Неправилно първоинстанционният съд е приел в решението си, че дружеството е с отнет лиценз. Правилно касационният жалбоподател сочи, че с решение по адм. дело № 3260/2024 г. на ВАС, Осмо отделение е оставено в сила решение № 588/24.01.2024 г. по адм дело № 2001/2020 г. на Административен съд – София град, с което е било отменено решение № Р-142/32-45441/11.02.2020 г. на директора на Агенция "Митници"за отнет лиценз № 128 на "Винал" АД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател № BGNCA00046000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00046001 на „Винал“ АД с адрес на склада гр. Ловеч, [улица]. Това нарушение на съда обаче не е съществено и не се отразява нито на правилността на решението му, нито на валидността на РА. Оспореният пред първоинстанционния съд РА е за периоди от месец май 2017 г. до месец февруари 2020 г. и е издаден след отмяна по административен ред на предходен РА № BG005800 – PK56 – РА7/05.10.2021 г., като в решението си директорът на Агенция „Митници“ е дал подробни указания на митническите органи, които ще проведат ревизионното производство за събиране на доказателства. Относно оплакването, че не е следвало при новата ревизия да се издава нова ЗВР, настоящият съдебен състав на касационната инстанция съобрази следното: С отмяната на предходен РА по административен ред и връщане на преписката за нова ревизия, поради което по този начин се възстановява висящността на ревизионното производство и това категорично е прието в константната съдебна практика на ВАС, според която в тези случаи е налице едно ревизионното производство и два ревизионни акта. В този смисъл със ЗВР след отмяната на предходния РА се потвърждава висящността на съществуващото ревизионно производство, а не се образува ново. В този смисъл не е налице процесуално нарушение с издаването на ЗВР№ ЗВР – 5800 – ПК -3/32 – 41005/09.02.2022 г., поради което издаденият РА, предмет на съдебното оспорване пред първоинстаницонния съд е валиден. В същия смисъл е и решение по адм. дело № 12519/221 г. на ВАС, Първо отделение. Не е допуснато нарушение с оглед забраната по чл. 155, ал. 8 ДОПК. Разликата в размера на начисления акциз по двата акта не означава нарушаване на забраната да не се влошава положението на жалбоподателя. Обстоятелството, че при първоначално издаденият акт, който впоследствие е отменен акцизът е бил в размер на 408 064,24 лв. и лихви – 95 072,89 лв., а с последващият РА, предмет на делото пред първостепенния съд – 409 929,93 лв. и лихви – 130 058,19 лв. не означава влошаване на положението на „Винал“ АД по смисъла на чл. 155, ал. 8 ДОПК. Такова ще е налице ако с решението си решаващият орган при обжалване на РА по административен ред го измени, като определи по – голям размер на данъчното задължение от този, установен с оспорения РА, а в настоящия случай не е налице тази хипотеза. Същата забрана важи и за съдебно решениепредвид разпоредбата на чл. 160, ал. 6 ДОПК. С отменителното решение решаващият орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК, към който препраща чл. 104, ал. 4 ЗАДС е дал указания на ревизиращия екип да извърши мониторинг (наблюдение и анализ) на производствения процес на "Винал" АД, за да се установят действителните технологични загуби при извършените манипулации, както и данните от този мониторинг да се съпоставят с данните, отразени в материалната отчетност на дружеството – дневници по ЗВСН и актовете за производство, имащи отношение съм произведените алкохолни напитки през ревизирания период. В тази връзка в отменителното решение е указано и да се проследи производственият процес на един или няколко високоалкохолни продукта и се съпоставят отразените от ревизираното лице фири с допустимите пределни размери съгласно Наредба № 13а – 10403 и да се проследи тяхното отразяване в документацията на дружеството – актове за купаж, дневници по ЗВСН и др. на всеки етап от производствения процес. В изпълнение на отменителното решение новият ревизиращ екип е извършил мониторинг на производството на ВАН „Водка 38,8“ съгласно техническата му спецификация, рег. № МИЕТ95 – 00 – 63/VI от 12.05.2009 г. и при проследяване на целия производствен процес на водката, ревизиращите органи са установили от актовете за купаж извършените манипулации, които са: „преливане от голям съд в голям съд“, „бистрене“, „филтриране“ и „купажиране“. Спорен е въпросът между страните по отношение на манипулацията „бистрене“, която правилно първостепенният съд е приел, че е допустима тази манипулация по смисъла на Приложение № 12 „Разрешени технологични практики при производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки“ към чл. 129 ЗВСН, като е посочено в Приложение № 12 на ЗВСН, че тя се извършва с: а). желатин за хранителни цели; б). казеин или калиев казеинат; в).бентонит; г). силициев диоксид под формата на гел или колоиден разтвор д). танин. Въпреки, че тази манипулация по закон е допустима, като разрешена по закон при производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, за нея законодателят не е предвидил загуби/ фири при тази манипулация. В Приложение № 9 към чл. 153 ЗВСН фири се признават само за манипулациите „прехвърляне от един съд в друг“, „филтруване“, „купажиране“ и „бутилиране“, но не и за „бистрене“. Освен това в хода на ревизията е установено, че отразените фири от дружеството при манипулация „бутилиране“ са над нормативно определените такива съгласно Наредба № 13а – 10403. Първоинстанционният съд е допуснал назначаването на две експертизи: съдебно – техническа експертиза и съдебно – икономическа експертиза, част от които са преразказани в съдебното решение, но не е налице задълбочено обсъждане на двете експертизи във връзка с възраженията и доводите на жалбоподателя в първоинстанционното производство. От техническата експертиза на инж. Т. С., която съгласно техническите спецификации на ВАН на: спиртни напитки „Черна перла“, „Бренди“, Винена дестилатна спиртна напитка „Коняк“, „Анасонова спиртна напитка“, „Винена дестилатна спиртна напитка гроздова ракия“, „Плодова дестилатна спиртна напитка сливова ракия“, „Джин“ и „Ароматизирана водка“ са изяснени от експерта етапите на производство на посочените ВАН, които са: Първи етап: производство на купажи, включващи манипулации „преливане от голям в голям съд“, „бистрене“, „филтриране“, „преливане от голям съд в голям съд“ и „купажиране“ и Втори етап: производство на краен продукт, включващо манипулации „преливане от голям съд в голям съд“, „филтруване“ и „бутилиране“. Въз основа на представената от ревизираното дружество технологична документация на утвърдените разходни норми и на количеството загуби/фири при манипулациите на производството на ВАН, е посочено, че дружеството е утвърдило следните манипулации: „прехвърляне от голям съд в съд над 1000 л.“, „бистрене“, „филтруване“, „купажиране“, „прехвърляне от малък в малък съд“ и „бутилиране“. Установено е също така от вещото лице, че само по отношение на произведените от дружеството дестилатни спиртни напитки „Коняк и „Бренди“ е използвана манипулация „бистрене“. В табличен вид в заключението на техническата експертиза е посочено, че фири не се допускат при „бистрене“, нито от Приложение № 9 на ЗВСН, от Наредба № 13 – 0403 и Наредба № 4/2026 г. Относно съдебно – икономическата експертиза, допусната и изслушана пред първоинстанционния съд, чиято задача е била след съобразяване със съдебно – техническа експертиза да изчисли съобразно технологичната схема на производството и установяването на броя на операциите при извършване на контролни измервания: технологичните загуби по вид спиртна напитка общо за всички манипулации, както и да посочи отнасянето на тези изчисления технологични загуби по първата задача по данъчни периоди и съобразно количеството произведено за съответния период и въз основа на отговорите по първите две задачи, да се изчисли дължимият акциз по данъчни периоди, включени в обхвата на ревизията. Съдът е посочил в съдебния си акт, че кредитира и двете експертизи, но не ги е обсъдил в цялост и не е дал отговор на редица поставени въпроси от жалбоподателя. Не е обсъден от съда важен за правния спор въпрос относно броят на манипулациите извършвани в производството на ВАН. Изрично в съдебно – техническата експертиза е посочено, че се налага извършване на неколкократни манипулации и това ясно личи и от технологичната схема за производството на ВАН, одобрена от изпълнителния директор на „Винал“ АД и неговия заместник. От тази схема ясно се вижда, че се налага манипулациите „прехвърляне от съд в съд“, както и „прехвърляне от голям в друг голям съд“ и „прехвърляне от малък съд в друг малък съд“, да се извършват повече от един път. Така установеното от вещото лице инж. Т. Стойчева и въз основа на него в съдебно – икономическата експертиза на вещото лице В. Попова се посочва, че разликата между начисленият акциз по РА и този, изчислен от икономическата експертиза е поради това, че ревизията не е приела извършването на неколкократни манипулации, т.е. изрично е посочено, че всички манипулации в технологията на производството на ВАН са взети само по 1 бр. (таблици 1 и 1.1 по отношение на „Водка 38,8“ от първоначалното заключение на съдебно – икономическата експертиза). Освен това експертът е посочил в таблица 1.1 от заключението си манипулациите по протоколите от контролните проверки на 05.04. – 06.04.2022 г. и на 12.04.2022, от които се установяват нееднократни манипулации на „преливане от съд в съд“, „филтруване“ и „купажиране“. Съдът не е взел отношение по този въпрос, като по този начин не е изследвал извършените манипулации по технологичната схема на производството в дружеството, а само ги е изброил, т.е. не ги е обсъдил. Посочването на отделни пасажи от двете експертизи не замества обсъждането им, каквото задължение има съдът съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК, приложима съгласно чл. 144 АПК и според която съдът не е длъжен да възприема заключението, но е длъжен да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. В съдебно – икономическата експертиза и в първоначалното, и в допълнителното заключение вещото лице Попова е посочила разлики по РА и изчисленията от експертизата, които произтичат от преизчислението на алкохолния градус, но съдът не е анализирал тези разлики и въз основа на тях не е направил и съответните изводи. В основната експертиза е установено въз основа на размерите на технологичните загуби (отговор на задача № 2) и броят манипулации при производството, установени по актовете за купаж за периода на ревизията от месец май 2017 г. до месец февруари 2020 г. размер на акциза 10 886,53 лв., като в решението липсват каквито и да било мотиви за това. В допълнителната експертиза по поставените въпроси от процесуалния представител на Агенция „Митници“, според които вещото лице да извърши преизчисление на дължимия акциз за липсите при извършени манипулации при производството в Капежен цех – Приложение № 1 на РА; липси при извършени мануипулации при бутилиране в Бутилков цех по Приложение № 2 и при получаване и неточно завеждане или неотразени в материалната отчетност по данъчни периоди РА, при което е получена разлика от 30 428,59 лв., т.е. по РА общ размер на акциза 409 929,93 лв., а според експертизата – 357 039,74 лв. Съдът не е обсъдил и не е изложил мотиви защо не възприема така направеното изчисление и не е обсъдил наличието на разлика между установеното от ревизията и установеното от експерта Попова. Вместо това съдът е посочил, че кредитира и двете експертизи, но в нарушение на чл. 202 ГПК не е извършил обсъждане и не е мотивирал акта си въз основа на експертизите и събраните по делото доказателства. В отменителното решение при административното обжалване на първоначално издадения РА изрично е прието, че този акт е издаден при непълнота на доказателствата, но в съдебното решение липсва обсъждане на тези нови доказателства и изводи въз основа на тях, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил цитираното в заключението на съдебно – техническата експертиза и жалбоподателя писмо на Министерство на икономиката, че технологичните загуби/фири, осъществени в процеса на производство и надлежно отразени във вътрешно – фирмени документи, счетоводни документи и технологичните дневници, следва да бъдат зачетени Относно оплакването в касационната жалба, че съдът не е отстранил фактологични грешки в ревизионния акт, посочени в първоинстанционната жалба, по отношение на посочената такава в т. 3.3. от раздел „Други данни за ревизираното лице“ и посочването на акт за установяване на административно нарушение и последвалото го наказателно постановление неотразяването, че то е отменено с влязло в сила решение на Районен съд – Ловеч, не се отразява по същество на правния спор, поради което показва установена неточност в РА, но не и допуснато нарушение от съда при неотстраняването й, тъй като тази грешка не се отразява нито на законосъобразността на РА, нито на правилността на обжалваното решение. Относно посочената грешка на стр. 25, абзац последен от РА, че за ревизирания период е установено съотносимо само едно производство/купаж на етилов алкохол и вода, възражението е основателно и то е свързано с неизлагане на мотиви в съдебния акт по съществото на спора, а посочване на правни норми, на установени факти в ревизията и преразказ на отделни части на допуснатите в съдебното производство експертизи, но не и тяхната преценка. При така изложеното настоящият съдебен състав счита, че оплакванията в касационната жалба са основателни, тъй като съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане детайлно на събраните доказателства и на двете експертизи, а липсата на мотиви в обжалваното решение относно изследване на производствения процес с цел установяване на действителните технологични загуби при извършваните манипулации и данните от тях, които съгласно отменителното решение при отмяна на предходен акт, изрично е указано да се съпоставят с данните, отразени в материалната отчетност на дружеството. Нещо повече, изрично в същото отменително решение на директора на Агенция „Митници“ е отразено, че в ревизионното производство по предходния РА не е съобразено колко на брой манипулации са извършвани в производствения процес на ревизираното лице спрямо различните фази на този процес, доколкото от доказателствата по делото било видно ,че дружеството е изготвяло първични счетоводни документи, в които е отразявало установените количества на технологичните загуби. Противно на тези установявания от решаващия орган в отменителното му решение, в съдебното решение е преповторено посоченото в РА, че дружеството не е отразило в документацията си технологичните загуби. Този въпрос не е изследван и в съдебно – техническата експертиза, която в заключението си вещото лице обобщено е посочило как протича производственият процес на ВАН и е използвало специализирана техническа литература,вместо да изследва одобрените от дружеството етапи на производството в технологичната му схема, като е посочено, че отразените технологични загуби в РА според вещото лице могат да бъдат приети за реални и достоверни, което не е отговор на конкретно поставения въпрос № 2 от дружеството – жалбоподател в първоинстанционното производство. Съдът не е назначил допълнителна или нова техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси не теоретично, а след изследване на целия производствен процес в ревизираното дружество и да посочи съответните актове, в които са отразени технологичните загуби, както и да се произнесе правилно ли дружеството е повтаряло едни и същи манипулации в отделните етапи на производството. Като се има предвид, че съдът има правомощие служебно да назначи експертиза, което не е направено и безмотивно е прието, че кредитира техническата експертиза, което е съществено нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Съдебно – икономическата експертиза е направила опит да обобщи извършените манипулации в производствения процес макар, че нейната проверка е следвало да се извърши върху базираното в съдебно – техническата експертиза, но в последната не е изследван производственият процес на ВАН и не е отговорено на поставения въпрос да установи съответният брой на операциите (манипулации) при извършените контролни замервания. Следва да се посочи също така, че на 18.01.2023 г. в разпоредителното заседание съдът е дал общи, а не конкретни указания на страните при разпределяне на доказателствената тежест съгласно чл. 170АПК, нито в впоследствие в хода на съдебното производство е указал на страните какви доказателства следва да сочат и какви обстоятелства се нуждаят от доказване, вкл. и във връзка с двете експертизи. При така установеното настоящият касационен състав не може да замести решаващия съд при обсъждане за първи път на относими към правния спор писмени доказателства, нито за първи път да обсъжда в касационното производство заключенията на вещите лица и от тях да прави съответните правни изводи. Съдът не е отговорил и на всички възражения и доводи на страните, което също представлява основание по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. С оглед изложеното ще следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК обжалваното решение да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал 2, т. 1 АПК следва делото да се върне за ново разглеждане на същия съд, от нов съдебен състав. При новото разглеждане следва съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, вкл. и тези във връзка с отменителното решение на решаващия орган при отмяна на предходния РА, да отговори на всички възражения на жалбоподателя, да се обсъдят двете експертизи, ведно със събрания доказателствен материал, а при необходимост и да се назначат нови експертизи и едва след това да се постанови решение по съществото на спора Предвид изхода на делото касационният съдебен състав не се произнася по разноските на страните, а по тях на основание чл. 226, ал. 3 АПК ще следва да се произнесе новият съдебен състав на първоинстанционния съд в зависимост от изхода на делото, вкл. и за разноските, направени пред тази касационна инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение