Определение № 802 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2168/2022 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба № 1185/22.01.2024 г. на „Оратранс“ ООД за изменение на решение № 3/15.01.2024 г. по настоящото дело и присъждане на разноски за осъществена адвокатска защита съобразно минималните размери, посочени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция, публ. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., както и при спазване правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК, което следва да бъде отнесено и към правилата за определяне на адвокатското възнаграждение. След като дружеството е получило съдебна защита по един от евентуално заявените искове, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължи адвокатско възнаграждение в пълния уговорен размер, независимо от броя евентуално съединени претенции. Отделно от това, молителят заявява, че съдът е допуснал техническа грешка при изписване на сумата, която представлява 1/3 от 38 276 лв. Пропусната е цифрата 8 и вярната е 12 758, 66 лв., а не 1 275, 66 лв. Ответникът по молбата „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД оспорва основателността й и моли да бъде оставена без уважение. Взимайки повод от молбата на насрещното дружество, на свой ред депозира искане вх. № 2853/15.02.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и редуциране на присъдената в негова тежест държавна такса в размер на 37 725, 71 лв. Счита, че следва да заплати такса в размер на 1/3 част, а именно 12 575, 24 лв. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: Молбите са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и са допустими. Действително, съдът е допуснал техническа грешка при изписване на сумата, която представлява 1/3 от 38 276 лв. – разноски, сторени от „Оратранс“ ООД за адвокатско възнаграждение. Пропусната е цифрата 8 и вярната сума е 12 758, 66 лв., а не 1 275, 66 лв., както е посочено на лист 405 от делото, трети ред от долу нагоре. В тази част молбата на „Оратранс“ ООД е основателна. В останалата част молбата на дружеството е неоснователна. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Настоящият състав споделя изложеното в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т.о. на ВКС подробно становище относно несъответствие на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с правото на ЕС, и приема, че същата не представлява обвързващ съда акт. Молбата на „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД е неоснователна, тъй като съдът е приложил стриктно правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК, което гласи, че за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците, като е разпределил отговорността за разноски съобразно уважения иск по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, предявен в условия на евентуалност, и нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Твърденията в молбата не почиват на нормативната уредба, поради което се явяват голословни. Няма как съдът да редуцира отговорността на ответника до заплащане на 1/3 от платената по евентуално съединените искове държавна такса от страна на ищеца. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,