Определение № 8388 от 08.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7833/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. А. Х. срещу определение № 7785/10.07.2025 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1552/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо рег. № Д23001037ВН-007ВН/22.05.2025 г. на кмета на община Варна и искането за спиране на изпълнението на писмото и е прекратено производството по делото. Доводите на жалбоподателя са за неправилност на определението заради противоречие със съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изискал преписката по издаването на оспореното от него писмо и не е взел предвид, че търсената защита е за прогласяване на нищожността на писмото. Частният жалбоподател оспорва изводите на съда, че оспореното писмо не притежава признаците на индивидуален административен акт. Обсъжда възникващите при настаняването в общинско жилище правоотношение, като твърди неправилно отдаване от съда на приоритет на облигационното правоотношение. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна по частната жалба кметът на община Варна не изразява становище. В обхвата на проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК касационният съдебен състав прие следното: С оспореното определение е отречено правото на достъп до съд на Х. по жалбата му срещу писмо рег. № Д23001037ВН-007ВН/22.05.2025 г. на кмета на община Варна и искането за спиране на изпълнението на писмото. Съдебното производство е образувано по жалба на Х., подадена в съда, към която са приложени доказателства по опис, включително обжалваното писмо, заповедта за настаняване в общинско жилище и договорът за наемането му. Съдът е приел за установено, че със заповед № 2361/06.07.2023 г. Х. е пренастанен в жилище от фонд „Резервен“ на община Варна“. След издаване на заповедта е сключен договор за наем между община Варна и Х. с рег. № Д23001037ВН/6.07.2023 г. Договорът е сключен със срок от 2 години, и влиза в сила на 1.06.2023 г. С оспореното писмо наемателят бил уведомен, че поради предстоящото изтичане на срока на договора и на основание чл. 30 от него следва да освободи наетото жилище. По решаващите изводи на съда писмото на кмета на община Варна не създава задължения за Х., не засяга негови права и не представлява индивидуален административен акт, поради което липсва предмет на търсената защита и жалбата е недопустима. Недопустима била и защитата срещу предварително изпълнение на акт, чието оспорване е недопустимо. Определението е правилно. При действието на диспозитивното начало в процеса съдебното производство започва по искане на страната, докато защитата се търси и в пределите на сезирането /вж. чл. 126 АПК/. Изборът на частния жалбоподател е да потърси защита срещу писмо рег. № Д23001037ВН-007ВН/22.05.2025 г. на кмета на община Варна. Писмото не разпорежда правна промяна. То съдържа указание за задължението на Х., като страна по договор за наем, да освободи общинското жилище в определен срок. Оспореният акт не създава права или задължения и не засяга непосредствена права, свободи или законни интереси на оспорващия, поради което не представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК и с арг. от чл. 159, т. 1 АПК защитата срещу него е недопустима. Липсата на предмет на търсената защита изключва правото на съдебно производство, като са без значение сочените от оспорващия пороци на необжалваемия акт, доколкото обсъждането им е по съществото на спора и е недължимо в недопустим процес. Предметът на делото е определен от съда при съобразяване на диспозитивното начало в процеса. Оспореният от жалбоподателя акт е представен в заверен от него препис. Съдържанието на този акт е достатъчно за преценката на съда за допустимостта на производството. Без оспореният акт да е от категорията на тези по чл. 21, ал. 1 – 4 АПК е недължимо създаване на преписка по издаването му (арг. от чл. 152, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 АПК), та пропускът на административния орган да я предостави на съда да е следвало да се преодолее по реда на чл. 152, ал. 4 АПК (ред. до новелата от ДВ бр. 63 от 2025 г.). Процесуално опущение е допуснал жалбоподателят в първоинстанционното производство, като не е подал жалбата чрез органа, издал оспорения акт. Защитата чрез спиране на предварителното изпълнение по чл. 166 АПК е допустима само при оспорването на административен акт, защото го обезпечава, като изключва настъпването на разпоредена с такъв акт правна промяна преди да е изчерпан редът за обжалването му. Правото на съдебно производство на Х. по жалбата му срещу писмото на кмета на община Варна и по искането му за спиране на предварителното изпълнение на това писмо не съществува. Отричането му с определението на първостепенния съд е правилно. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното определение. Воден от горното, съдът