Определение № 8709 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7872/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 216а, във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „Енергоремонт - Гълъбово“ АД срещу Определение № 712 от 16.07.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) постановено по преписка № КЗК-621/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на „Енергоремонт - Гълъбово“ АД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка по вид „договаряне с предварителна покана за участие“, с предмет: „Изпълнение на електромонтажни дейности по електрическо оборудване и оборудване от системи за контрол и управление на ядрени енергийни блокове 5 и 6 по време и/или свързани с плановите годишни ремонти през 2026 и 2027 година“ с две обособени позиции, открита с Решение № F783187 от 26.05.2026 г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с уникален номер в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) 00353- 2026-0099. Частният жалбоподател - „Енергоремонт - Гълъбово“ АД счита, че определението е неправилно. Излага, че липсва конкретна и мотивирана преценка по чл. 204, ал. 2 ЗОП. Сочи, че КЗК е мотивирала отказа си единствено с общи и абстрактни съображения за стратегическото значение на АЕЦ „Козлодуй“ и необходимостта от гарантиране на енергийната сигурност. Комисията не е извършила конкретен анализ на възможните последици от спирането, нито е изследвала дали краткотрайното забавяне на процедурата действително би застрашило ядрената безопасност или производствения процес. В случая поръчката касае планови ремонти за двугодишен период (2026 - 2027 г.), което само по себе си изключва неотложност и непосредствена заплаха. Неправилно е приложен чл. 204, ал. 3 ЗОП. Комисията неправилно е приела, че отрицателните последици от спирането превишават ползата от него. Ползата от спирането е гарантиране на законосъобразна процедура и реална конкуренция, което е в обществен интерес, тъй като осигурява ефективно разходване на публични средства. Продължаването на процедура с явно дискриминационни условия води до изкуствено ограничаване на конкуренцията и избор на по-неизгодна оферта. Неправилно е тълкуван защитния механизъм по чл. 112, ал. 8 ЗОП. Счита, че аргументът, че забраната за сключване на договор до окончателното решаване на спора защитава в достатъчна степен интересите на дружеството не отчита спицификата на казуса. Вредата за дружеството настъпва още на етап подаване на заявление за участие, тъй като дискриминационните условия го лишават от възможността да подаде оферта. Спирането е единствената мярка, която може да предотврати настъпването на тази вреда. КЗК е игнорирала представените от дружеството доводи и доказателства за финансова стабилност и техническа готовност, като е приела твърденията за вреди за „немотивирани“ и „недоказани“. Вредата е конкретна и лесно установима - изключване от пазара на електромонтажни услуги в ядрената енергетика за период от две години поради незаконосъобразни и непропорционални изисквания. Именно фактите, обосновали качеството „заинтересовано лице“, обосновават и конкретния риск от увреждане — жалбоподателят е реален потенциален участник, който не може да участва при равни условия поради изискванията за опит и оборот единствено в ядрени централи и поради скрития праг за персонал по показател К1. По изложените съображения прави искане определението на КЗК да бъде отменено. Ответникът – изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. За да се произнесе, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, която има интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в рамките на предвидения в чл. 216а, ал. 1 ЗОП срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното Определение № 712 от 16.07.2026 г. постановено по преписка № КЗК-621/2026 г. Комисията е оставила без уважение искането, предявено от „Енергоремонт - Гълъбово“ АД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка по вид „договаряне с предварителна покана за участие“, с предмет: „Изпълнение на електромонтажни дейности по електрическо оборудване и оборудване от системи за контрол и управление на ядрени енергийни блокове 5 и 6 по време и/или свързани с плановите годишни ремонти през 2026 и 2027 година“ с две обособени позиции, открита с Решение № F783187 от 26.05.2026 г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00353- 2026-0099. За да постанови този резултат, КЗК се е позовала на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП и е извършила дължимата преценка на възможните последици от налагането на временната мярка „спиране на процедурата”. Комисията е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението й. По този повод КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е изложил достатъчно обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, че индивидуалните му интересите ще бъдат увредени по необратим начин, което би могло да бъде предотвратено чрез налагането на обезпечителната мярка. Изложила е също така, че КЗК не може да се произнесе по твърденията за незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата, тъй като би се предрешил спорът по същество. Относно института на „спиране на процедурата” Комисията мотивирано е разяснила, че ако същият намери приложение в настоящия случай, ще бъде оказано негативно въздействие както върху интереса на възложителя, така и върху обществения интерес. Разгледан е подробно предметът на обществената поръчка, като е отбелязано, че същият касае своевременно извършване на строително-ремонтни дейности в АЕЦ „Козлодуй”. Следователно е налице обществена значимост на дейността на възложителя досежно ролята на АЕЦ „Козлодуй” в осигуряването на стабилността на енергийната система и покриването на нуждите на потреблението на ток в страната. При тези констатации КЗК е извела, че спирането на процедурата ще доведе до забавяне и нарушаване на работата на АЕЦ „Козлодуй”, което от своя страна ще се отрази отрицателно на производството и потреблението на електроенергия. Съобразно така направената съпоставка между отделните интереси, които могат да се увредят, е изведено заключение, че ползата от налагането на временна мярка е само за жалбоподателя, докато вероятността за засягане на обществен интерес е по отношение на значителен брой лица, поради което спирането на обществената поръчка би нарушило интересите както на възложителя, така и на обществото като цяло. Прието е, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. В допълнение, от страна на Комисията е отбелязано, че правата на жалбоподателя ще бъдат защитени дори и процедурата да не бъде спряна, тъй като възложителят няма да има право да сключи договор преди влизането в сила на всички решения по процедурата (по аргумент от чл. 112, ал. 8 ЗОП). Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а чл. 204, ал. 3 ЗОП предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП. Дружеството, което е предявило искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата като отклонение от редовно протичане на административното производство. Настоящата касационна инстанция възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл. 203, ал. 1 ЗОП. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с предписанието по чл. 204, ал. 2 ЗОП, като е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да бъдат засегнати/увредени. С оглед на това са неоснователни доводите на частния жалбоподател, че в обжалвания акт на КЗК липсва конкретна и мотивирана преценка по чл. 204, ал. 2 ЗОП. В конкретния случай, след анализ на твърденията на частния жалбоподател, не се установява „Енергоремонт - Гълъбово” АД да е посочило подкрепени с доказателства доводи, които да дадат основание за преценка, че интересът му ще бъде увреден в значителна степен или в степен, вземаща превес над значимостта на обществения интерес. Вместо да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, жалбоподателят е изложил твърдения, че КЗК е допуснала „съществен порок“, използвайки формални и бланкови мотиви и цитирайки неотносим към процедурата акт. Въпреки действително допуснатата грешка в цитирането на „разяснение“ (а не на решение), от мотивите на КЗК става ясно, че същите се отнасят именно до настоящия случай. На следващо място, неоснователно е твърдението в частната жалба, че КЗК неправилно е приложила чл. 204, ал. 3 ЗОП, като е стигнала до заключение, че отрицателните последици от спирането на процедурата ще надвишат ползите от евентуалното спиране. Видно мотивите на КЗК, с които съдът в случая се съгласява, Комисията е анализирала предмета на обществената поръчка. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за изпълнение на дейностите, включени в нейния обхват. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презюмира от закона, а от друга страна е свързан с проект, който ще доведе до осигуряване стабилността и надеждността на АЕЦ, чието отсъствие би могло да нанесе сериозни екологични и икономически негативни последствия. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. С това са налице и предпоставките по чл. 204, ал. 3 от ЗОП. В конкретния случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Наред с изложеното дотук, както и противно на твърденията на частния жалбоподател, правилно е съобразена и императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. На последно място, в жалбата се твърди, че обжалваното определение е вътрешно противоречиво поради факта, че от една страна КЗК е приела, че „Енергоремонт - Гълъбово“ АД е заинтересовано лице, а от друга – че спрямо това лице липсват конкретни и доказани вреди. По този повод следва да бъде отбелязано, че наличието на интерес не е тъждествено на евентуални вредоносни последици и двете понятия съществуват независимо едно от друго. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, по отношение на претендираното от възложителя искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, същото се явява неоснователно. Видно от доказателствата по делото, възложителят не е ползвал правна помощ при изготвяне на отговора на частната жалба. Същият е подписан лично от него. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 ЗОП, Върховният административен съд,