Решение № 2546 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита от дискриминацията (КЗД, Комисията) срещу Решение № 4886/30.10.2025 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, постановено по адм. дело № 984/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение № 146/17.04.2025 г. на КЗД, постановено по преписка № 40/2021 г., в частта, в която е установено по отношение на д-р Е. Ч., че с неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения, „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания - Благоевград“ ЕООД („СБАЛПФЗ - Благоевград“ ЕООД), представлявана от управителя, в качеството на работодател (за процесния период), не е изпълнила задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), което представлява пряка дискриминация по признак „увреждане“; на основание чл. 80, ал. 2, във вр. с чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. на представляващия работодателя, „СБАЛПФЗ - Благоевград“ ЕООД, гр. Благоевград е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева, затова че не е изпълнил задължението си произтичащо от чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., както и са предписани мерки по чл. 76, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 1 и т. 4 ЗЗДискр.; установено е, че д-р П. Й. Г. – управител на „СБАЛПФЗ - Благоевград“ ЕООД не е изпълнил задължението си за процесния период, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и е осъществил пряка дискриминация по признак „увреждане“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. е наложена имуществена санкция в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, за това че не е изпълнил задълженията си по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на д-р Е. Ч.; и са предписани мерки по чл. 76, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 47, т. 1 и т. 4 ЗЗДискр. Касаторът обжалва съдебното решение като въвежда твърдения за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново съдебно решение по съществото на спора, с което да се уважи депозираната касационна жалба и решението на КЗД да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че такова е претендирано. Касаторът се представлява от юрисконсулт Бешков. Ответникът - „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания - Благоевград“ ЕООД не изразява становище. Ответникът – П. Й. Г. не изразява становище. Ответникът – Е. Ч. не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че административното производство е образувано по жалба на д-р Е. Ч. срещу СБАЛПФЗ - Благоевград ЕООД и д-р П. Й. Г., в качеството му на управител на специализираното болнично заведение, под № 40/2021 г. по описа на КЗД. По жалбата и допълнението към нея е постановено Решение № 225/26.04.2022 г. по описа на КЗД, отменено с влязло в сила Решение № 1781/28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 461/2022 г. по описа на АС – Благоевград. След влизане в сила на съдебния акт е възобновено производството по преписка № 40/2021 г. по описа на КЗД. В изпълнение на дадените със съдебния акт указания по прилагане и тълкуване на закона, от страна на административния орган са изискани доказателства както от жалбоподателката, така и от „СБАЛПФЗ – Благоевград“ ЕООД, във връзка с твърдения за осъществена спрямо Ч. дискриминация по признак „увреждане“ и признак „възраст“, изразяваща се в неосигуряване от страна на работодателя на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови възнаграждения и нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. След възобновяване на производството по преписката е постановено Решение № 146/17.04.2025 г. на КЗД. За да отмени Решение № 146/17.04.2025 г. на КЗД по преписка № 40/2021 г., в обжалваната му част, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на неговите законови правомощия, при спазване на предвидената в закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. За да достигне до този извод АС-Благоевград е установил, че при произнасянето си административният орган не е съобразил и обсъдил всички доказателства по делото, в частност Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2107322/19.03.2021 г., съставен от длъжностни лица на ДИТ – Благоевград и Доклада от финансовия контрольор на Община Благоевград относно извършена проверка в „СБАЛПФЗ - Благоевград“ ЕООД. Според решаващия съд същите доказателства представляват официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностни лица в кръга на службата им по установените ред и форма, и се ползват с материална доказателствена сила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно при следните допълващи мотиви. АС - Благоевград е установил релевантните за спора факти, които не се оспорват от касатора. Изводите на съда, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и със съдържание формално отговарящо на изискванията на чл. 66 ЗЗДискр. са правилни. Правилни са и изводите на решаващия съд, че от страна на Комисията не са обсъдени и взети предвид представените по преписката като доказателства Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2107322/19.03.2021 г., съставен от длъжностни лица на ДИТ – Благоевград и Доклада от финансовия контрольор на Община Благоевград относно извършена проверка в „СБАЛПФЗ - Благоевград“ ЕООД. В доклада финансовият контрольор на община Благоевград, след проверка и анализ на документацията на болницата, е направил изводи, че няма допуснато нарушение от управителя на „СБАЛПФЗ - Благоевград“ ЕООД при определяне на индивидуалните основи месечни възнаграждения на персонала; че по отношение на разходите за персонала за 2020 г. са спазени изискванията на НРД за структурата на разходите за медицинския персонал, в т.ч. е спазено съотношението на разходи за лекари и специалисти по здравни дейности. В този доклад е посочено, че при извършена проверка на ведомостите за работни заплати, основните месечни възнаграждения по утвърденото щатно разписание и трудови договори/допълнителни споразумения, съответстват на ведомостта, както и че ведомостта, по която са изплащани месечните възнаграждения, е изготвена по утвърдени графици за работа на персонала, заповеди за ползван отпуск и представени болнични листа, заповеди за действително отработеното време по график, заповеди за ДМС за постигнати резултати, заповеди за допълнително възнаграждение на медицинския персонал за работа в ковид структурата. В доклада е посочено, че допълнителните възнаграждения за постигнати резултати са определени въз основа на оценка на индивидуалната работа по определени критерии, като оценяването се извършило от Медицинския съвет и че допълнителните възнаграждения за постигнати резултати са определени от управителя, съобразно оценката и действително отработеното време, като допълнителните възнаграждения за постигнати резултати са определени в съответствие с изискванията на вътрешните правила и методиката към тях, и в рамките на средствата, определена с Инструкция № 1 на министъра на здравеопазване. Отделно от това КЗД не е направила анализ на представените в хода административното производство типови длъжностни характеристики на длъжностите „лекар в отделение“, „лекар в диагностично-консултативен блок“ и „лекар в клинична лаборатория“, въпреки че ги е описала в решението си. Комисията няма никакви изводи относно това дали длъжността, която е заемала жалбоподателката е сходна с длъжностите, за които са представени длъжностни характеристики; дали лицата, които заемат тези длъжности са със същото работно време, като жалбоподателката; дали са ползвали същия брой дни законоустановен отпуск. Не са обсъдени и представените Методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държаните и общинските лечебни заведения за болнична помощ, Вътрешните правила за работната заплата в СБАЛПФЗ – Благоевград и методика за определяне на ДМС към правилата, представените протоколи и списъци на персонала за разпределени средства за ДМС за 2020 и 2021 г., справките за отработените дни и изплатено възнаграждение. В решението на КЗД е неясно защо възнаграждението на д-р Е. Ч. е съпоставяно с възнаграждението на лица, който заемат немедицински позиции, при единствено споменаване само на размера на получаваното възнаграждение. Няма обосновка дали и защо се приема, че същите изпълняват еднакъв или равностоен труд. Същото важи и относно възнагражденията на лицата заемащи медицински позиции. Поради това решението на КЗД е необосновано, което пък е пречка да се извърши проверка за съответствието му с материалния закон. Комисията въобще не е изследвала дали твърдяното от жалбоподателката нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. е свързано със защитен признак. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се твърди, че в конкретния казус не се изисква изследване на защитен признак. Установяването на дискриминация поради нарушение на правилата за защита на правото на труд, вкл. това по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., изисква установяването на защитен от закона признак и че неблагоприятното третиране се дължи точно на този признак. Дискриминационният акт изисква да се установи различно третиране на сходни случаи (пряка дискриминация), или еднакво третиране на различни случаи (непряка дискриминация), които да се основават на защитен от закона признак. Установяването на дискриминация зависи от сравнението на лицето, оплакало се от дискриминация, с друг, който е третиран или би бил третиран по-добре и който няма съответния защитен признак. За да е валидно сравнението е необходимо „сравнителят“ да е в сравнима ситуация с дискриминирания субект и наличието на причинна връзка между по-неблагоприятното третиране и признакът, предмет на защита. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в Закона за защита от дискриминация е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на твърденията за нарушение на правото на труд като проява на дискриминация по реда и условията на този закон следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - вж. в този смисъл Решение № 5295/02.05.2020 г. по адм. дело № 8997/2019 г. на ВАС, Решение № 7235/11.06.2020 г. по адм. дело № 13456/2019 г. на ВАС, Решение № 414/13.01.2021 г. по адм. дело № 9907/2020 г. на ВАС; Решение № 13157 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. дело № 6716/2025 г. Доводите на касатора за противоречие и липса на мотиви в оспореното съдебно решение на неоснователни. В оспореното съдебно решение е налице подробно изложение относно установените по делото факти, релевантни за спора и правните изводи на съда. По изложените съображения, решението на АС Благоевград, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Тъй като съдът не е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, то настоящата инстанция следва да направи това, доколкото производството по делото е започнало по жалба, а не по инициатива на административния орган. С оглед изхода на спора и предвид липсата на претенция за присъждане на разноски от ответните страни, съдът не дължи присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение