Определение № 9850 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9778/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. от гр. Дряново против Разпореждане № 8368/04.08.2025 г. по адм. дело № 5898/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. срещу Решение № 306/12.03.2025 г. по адм. дело № 28/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово и производството по делото е прекратено. С частната жалба се иска отмяната на разпореждането без да се сочат конкретни основания за това. Ответникът - директорът на ДСП Севлиево не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, с правен интерес от оспорването и против подлежащо на обжалване съдебно разпореждане, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане, след извършена служебна проверка по реда на чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, председателят на шесто отделение на ВАС е констатирал, че касационната жалба на К. Т. е процесуално недопустима, като подадена срещу съдебно решение, което не подлежи на касационен контрол. С постановения съдебен акт, Административен съд – Габрово е отхвърлил жалбата на Т. срещу Заповед № Д_EB_C- 1/10.12.2024г. на директора на ДСП Севлиево, потвърдена с Решение № 07- РД 04-0746/31.12.2024г. на директора на РДСП Габрово. Обжалваното съдебно разпореждане е правилно. С оспорената пред АС – Габрово заповед, директорът на ДСП Севлиево е отказал поисканата от Т. социална помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, на основание чл. 15 ал.2 от ЗСП. Т. е оспорила заповедта по административен ред и с решението си от 31.12.2024г. директорът на РДСП Габрово е отхвърлил жалбата й. С Решение № 306/12.03.2025 г. по адм. дело № 28/2025 г. Административен съд – Габрово е отхвърлил жалбата на Т. срещу Заповед № Д_EB_C- 1/10.12.2024г. на директора на ДСП Севлиево, потвърдена с Решение № 07- РД 04-0746/31.12.2024г. на директора на РДСП Габрово, като е посочил, че съдебното решение може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. Макар и да е отразено в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение правото на обжалване пред по-горна инстанция, в случая съдебният акт е изключен от инстанционния контрол по силата на изрична законова разпоредба, която не може да бъде игнорирана. Съгласно чл. 13 ал.1 – 6 от ЗСП, социалните помощи се отпускат със заповед на директора на ДСП или от упълномощено от него длъжностно лице, като заповедта се обжалва пред директора на РДСП по реда на АПК, а когато последният не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като решението на административния съд е окончателно. Видно от гореизложеното, както правилно е отбелязано и в обжалваното разпореждане на председателя на шесто отделение, законодателят ясно и категорично е предвидил едноинстанционен съдебен контрол за законосъобразност на заповедите за отказ или отпускане на социални помощи, издавани по реда на чл.13 от ЗСП. Макар и заповедта на директора на ДСП в конкретния случай да е издадена на основание чл. 15 ал.2 от ЗСП, по естеството си тя представлява отказ за отпускане на социална помощ за определен период от време, по смисъла на чл.13 ал.3 от ЗСП, съдебният контрол по отношение на която е ограничен до една инстанция, решението на която е окончателно, съгласно чл.13 ал.6 от закона. До тези изводи е достигнал в обжалваното разпореждане председателят на шесто отделение на ВАС, при правилното и точно прилагане на относимите императивни законови разпоредби. Обосновани и правилни са и мотивите му, че с въведения задължителен административен контрол за законосъобразност на актовете по чл.13 от ЗСП, независимо от регламентирания едноинстанционен съдебен контрол, правото на защита на нуждаещите се от предоставяне на социални помощи е гарантирано от законодателя. Предвид гореизложеното, обжалваното от Т. съдебно решение на АС – Габрово, като окончателно и неподлежащо на касационен съдебен контрол, е влязло в законна сила и касационната жалба срещу него е недопустима. Като е преценил това и е оставил касационната жалба без разглеждане, на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК връзка чл. 215, т. 4 от АПК, председателят на шесто отделение на ВАС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение