Определение № 23 от 04.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 28/2018 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Горепосоченото дело е образувано е по касационна жалба на Р. Г. В. срещу решение № 273 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 13 от 2017 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 209 от 21.10.2016 г. по гр.д.№ 614 от 2014 г. на Самоковския районен съд в частта, с която е постановено делбата на съсобствените между Р. Г. В. и Д. И. К. имоти да се извърши чрез теглене на жребий и с което е прекратено въззивното производство относно предявените искове по сметките с правно основание чл.346 ГПК и в тази част делото е върнато на Самоковския районен съд за разглеждане и произнасяне по молба за допълване на решението. С решение № 166 от 03.12.2018 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. е отменил решение № 273 от 10.07.2017 г. по гр.д.№ 13 от 2017 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав и вместо него е постановил решение за извършване на делбата чрез разпределение на имотите по чл.353 ГПК. С молба вх.№ 10855 от 10.12.2018 г. пълномощникът на касаторката Р. Г. В. е поискал ВКС да допълни решението си в частта за разноските, като присъди разноски за делото пред трите съдебни инстанции съобразно представените списъци за разноски. Ответникът Д. И. К. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на решението на ВКС в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирано лице /страна по делото за делба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК от постановяване на решението на ВКС /решението е постановено на 03.12.2018 г., а молбата е подадена на 10.12.2018 г./. По същество молбата е основателна и като такава следва да се уважи поради следното: Предвид изхода на делото и на основание чл.355 ГПК съделителите Р. Г. В. и Д. И. К. е следвало да понесат поравно направените по делото за делба разноски /тъй като съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата са съсобственици при равни квоти/. Вместо това от общо направените по делото пред трите съдебни инстанции разноски в размер на 4103,42 лв. съделителката В. е понесла разноски в размер на 3109,21 лв. /800 лв. адвокатско възнаграждение за производството по първата фаза на делбата, 5 лв. внесена такса за съдебно удостоверение, 230 лв. възнаграждение за вещо лице, 1000 лв. адвокатско възнаграждение за производството във втората фаза на делбата, 994,21 лв. държавна такса за въззивната жалба, 80 лв. държавни такси за касационното производство/, а съделителят Д. К.- разноски в размер на 994,21 лв. /държавна такса за въззивна жалба/. Предвид на това Д. К. дължи на Р. В. сумата 1057,50 лв. /половината от общо направените разноски в размер на 2051,71 лв. минус направените от К. разноски от 994,21 лв./. Въпреки искането на Р. В. за присъждане на разноски за трите съдебни инстанции, в решението си от 03.12.2018 г. настоящият състав на ВКС е пропуснал да присъди разноски. Поради това молбата на В. за допълване на решението в частта за разноските следва да бъде уважена, като Д. К. бъде осъден да заплати на Р. В. сумата 1057,50 лв. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение