Определение № 9338 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2026 г.

ВАСШесто отделение30.09.2026 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 16021/27.04.2026 год. постановено по адм. дело № 2078/2026 год. по описа на Административен съд София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Национално бюро за правна помощ (НБПП) срещу определение № 16021/27.04.2026 год. постановено по адм. дело № 2078/2026 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Експертно решение /ЕР/ № 25 от заседание № 5 от 14.01.2026 год. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – Специализиран състав по хирургия, ортопедия и очни заболявания, в частта му, с която се отменя ЕР № 390/11.06.2025 год. на ТЕЛК I-ви състав при „IV МБАЛ София“ ЕАД в частта му по отношение на болничен лист № Е20251193043, като същият се връща на ТЕЛК за ново произнасяне и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му и връщане на делото на АССГ за разглеждане на жалбата в посочената част по същество. Ответникът - НЕЛК не изразява становище по частната жалба. Заинтересованата страна Л. С. Г. чрез адв. Л. Сръндев счита обжалваното определение за законосъобразно и правилно, постановено в съответствие с относимите правни норми, поради което моли да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни МБАЛ „СВ. Панталеймон – София“ АД, ТП на НОИ София град, РДСП София град, Агенция за хората с увреждане, ТЕЛК I-ви състав при „IV МБАЛ София“ ЕАД, МЦ „Св. Стефан – София“ ЕООД не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ЕР на НЕЛК, Специализиран състав по хирургия, ортопедия и очни заболявания № 25 от 14.01.2026 год., с което отменя и връща ЕР № 390/11.06.2025 г. на ТЕЛК за ново произнасяне по болничен лист с № Е20251193043 и потвърждава болничен лист с №Е20242693603. С оспореното определение Административен съд София-град е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване - чл. 159, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК на оспорване пред съда подлежи решението на по - горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. На основание чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, НЕЛК е горестоящ административен орган на ТЕЛК по жалби срещу техни актове и в настоящия случай по жалба ЕР на ТЕЛК по отношение на болничен лист № Е20251193043 е отменено от НЕЛК и върнато за ново произнасяне, поради което липсва решение на горестоящия административен орган по съществото на искането. Определението е правилно. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК на оспорване пред съда по отношение на тяхната законосъобразност подлежат решенията на по - горестоящия административен орган, с които е изменен актът или е отменен и въпросът е решен по същество. Видно от оспореното ЕР на НЕЛК в случая произнасяне по същество не е налице, тъй като с него е отменено ЕР на ТЕЛК по отношение на болничен лист № Е20251193043, а преписката е върната за ново произнасяне. От правилото на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК следва, че решенията на по - горестоящия административен орган, с които оспореният акт е изцяло отменен и преписката е върната на компетентния орган с дадени указания за издаване на нов административен акт, какъвто именно е настоящият случай, не подлежат на съдебен контрол. За адресата на издадения акт не е налице и правен интерес от оспорването му. Правилен е изводът на съда, че съдът не може да коригира решение на административен орган при неприключило с краен, подлежащ на оспорване акт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

Цитирани разпоредби

8