Определение № 60328 от 16.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1684/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. в качеството й на адвокат, осъществил процесуално представителство на въззивниците -ищци В. Б. М. и Н. Л. Ц., срещу определение №10150 от 12.04.2021г., постановено по в.гр.д.№720/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е изменено постановеното по същото дело решение №10193/25.02.2021г. в частта за разноските, като ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл.38 ЗА на адвокат С. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 153лв. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение, с което не е уважена молбата на адвокат П. С. по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 6 330лв., е неправилно и недопустимо. Излагат се доводи, че дължимият адвокатски хонорар по чл.38 ЗА съобразно обжалваемия интерес от 240 000лв. на неуважената въззивна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, е в размер на 6 330лв. Твърди се, че определението е недопустимо в частта му, с която при определяне размера на дължимия хонорар е взета предвид и претенцията на ответното дружество за разноски въпреки липсата на молба на застрахователното дружество по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Претендира се осъждането на ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение общо в размер на 6 330лв. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от ЗД „Бул Инс“ АД. Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на осн. чл.248, ал.3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна. С определение №10150/12.04.2021г., постановено по в.гр.д.№720/2020г. на САС, на основание чл.248, ал.1 ГПК е изменено постановеното по същото дело решение №10193/25.02.2021г. в частта за разноските като ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл.38 ЗА на адвокат П. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1 153лв. Въззивният съд е приел, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА на адвокат П. С. за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция на В. Б. М. и Н. Л. Ц., е основателна до размер на сумата 1 153лв., излагайки мотиви, свързани с размерите на необжалваемите интереси по неуважените жалби и отчитайки основателността на възражението за прекомерност на заплатения от ответното дружество адвокатски хонорар в размер на 15 000лв. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че апелативният съд „плюс петитум“, е отчел обстоятелството, че въззивната жалба на ищците В. М. и Н. Ц. също не е уважена. Предмет на определението по чл.248, ал.1 ГПК е правилността на решението в частта за разноските и доколкото ответното дружество своевременно е претендирало разноски за въззивната инстанция и е представило доказателство за тях, съдът е бил длъжен при определяне размера на дължимия хонорар по чл.38 ЗА за адвоката на въззивниците-ищци да вземе предвид факта, че въззивната жалба на ищците е отхвърлена и да отчете основателността на претенцията на „Бул Инс“ АД за разноски за адвокатска защита. С въззивното решение е отхвърлена изцяло въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД при обжалваем интерес общо от 240 000лв., което обуславя на основание чл.38 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължим адвокатски хонорар в полза на адвокат П. С. от 6 330лв. (3 530лв. + 2% върху 140 000лв.). С молбата по чл.248, ал.1 ГПК не се претендира ДДС върху сумата от 6 330лв. и не е представено удостоверение за данъчна регистрация. С въззивното решение е отхвърлена изцяло въззивната жалба на ищците при общ обжалваем интерес от 80 000лв. (а не както неправилно е посочено в обжалваното определение – 2 х 80 000лв.). С оглед приетата от въззивния съд основателност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК на въззивниците-ищци за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ЗД „Бул Инс“ АД, претенцията на ответното дружество за разноски пред въззивната инстанция е основателна в минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г, който е 2 930лв. (830лв + 3% от 70 000лв.), към която сума следва да се прибавят 586лв. – дължимо от ответното дружество ДДС (представено е удостоверение за регистрация на адв.М. Б. по ДДС), или общо претенцията на ЗД „Бул Инс“ АД за разноски е основателна за сумата 3 516лв. (2 930лв. +586лв.). По изложените съображения молбата на адвокат П. С. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е основателна за сумата 2 814лв. (6 330лв. – 3 516лв.). Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която не е уважена молбата на адвокат П. С. по чл.248, ал.1 ГПК за разликата от присъдения на осн. чл.38 ЗА адвокатски хонорар в размер на 1 153лв. до дължимото възнаграждение в размер на 2 814лв. като ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. С. допълнително сумата 1661 лв. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на второ отделение