Определение № 410 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 840/2012 г.

Производството е по чл. 309, вр. с чл. 282 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 2454 от 20.08.2012 г. на В. Д. З., Г. А. З. и Т. А. К. за отмяна на влязло в сила решение № 339 от 22.07.2011 г. на Окръжен съд - Пазарджик, постановено по гр.д. № 308/2011 г., с което е оставено в сила решение № 16 от 26.05.2005 г. на Районен съд – Пещера, постановено по гр. д. № 626/2001 г. С посоченото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 1 ЗТСУ /отм./ за признаване на установено, че с изменението на дворищнорегулационния план на [населено място] от 1965 г. и следващите изменения част от имота им с площ от около 80 кв.м. е погрешно заснета като имот на ответниците. С молба /възражение/ вх. № 2456 от 20.08.2012 г. молителите са поискали спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. При проверка данните по делото, Върховният касационен съд, 2 г.о., прие следното: По реда на чл. 309 ГПК спиране на изпълнението се допуска при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК, при наличие на влязло в сила решение, което подлежи на принудително изпълнение. В конкретния случай влязлото в сила решението, чиято отмяна се иска е постановено не по осъдителен, а по установителен иск и същото не подлежи на принудително изпълнение, поради което молбата за спиране следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, ВКС, състав на второ отделение на гражданската колегия,