Определение № 12052 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11310/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба от Б. А. В., чрез адв. Б. Петкова – Василева, против протоколно определение №4779/20.10.2025г., постановено по адм.д. № 875/2025г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендира разноски. От ответника не са депозирани писмени възражения в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Б. А. В. против Община Белово, с правно основание чл. 256 от АПК – с искане да бъде осъдена ответната община да изпълни задължението си да съобщи на заинтересованите лица издадената Заповед № 452/01.12.2022 г. на Кмета на Община Белово за премахване на незаконен строеж За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес за завеждането на иска и същият е недопустим, тъй като с право на съдебно оспорване разполагат единствено лицата, за които актът е източник на задължение и те изчерпват кръга на заинтересованите в това производство страни. В случая, В. не принадлежи към кръга на заинтересованите, нито в качеството си на подател на сигнал срещу разпореденото за премахване строителството, нито като собственик на съседен имот на този, в който същото е реализирано. Връчването или невръчването на заповедта за премахване на незаконен строеж, изграден извън нейния имот, не й вменява и задължения, съответно за нея не е налице личен и непосредствен правен интерес от исканата защита. Обжалваното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми като е изложил верни правни изводи. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е уредена в разпоредбата на чл. 256 от АПК и това производство е исково. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответния административен орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на органа, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства. На първо място, в настоящия случай, органът не бездейства, а е предприел действията претендирани от ищцата. На следващо и определящо за изхода на делото място, са правилните фактически установявания и правни изводи на съда за липсата на правен интерес за В. за водене на процесния иск по чл.256 от АПК, които настоящият касационен състав споделя напълно и не следва да преповтаря. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по искането, за която съдът следи служебно. При установяване на липсата му, правилно решаващият съд го е оставил без разглеждане и на основание чл. 159, т. 4 от АПК е прекратил производството по делото. Наведените с частната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, не обосновават правния интерес на ищцата да предяви процесния иск и не оборват законосъобразните правни изводи на съда. Ето защо, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на частния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,