Решение № 3947 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 368/2026 г.

Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на С. А. К. срещу решение № 9231/28.10.2025 г., постановено по адм. д. 1229/2025 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради които иска да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението за отказ от предоставяне на данни рег. № КА-769/28.05.205 г. на и.ф. председател на Държавната агенция „Национална сигурност“. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) оспорва касационната жалба по съображения в писмена отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 9231/28.10.2025 г., постановено по адм. д. 1229/2025 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на С. А. К., срещу Решение за отказ от (за) предоставяне на данни рег. № КА-769 от 28.05.2025 г. на председателя на ДАНС. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, при правилно прилагане на материалноправните норми и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че С. А. К. е кандидатствал за придобиване на българско гражданство, а в образуваното по този повод производство е дадено отрицателно становище на ДАНС. Развитието на тази процедура го е мотивирало да подаде искане до ДАНС за предоставяне на даденото отрицателно становище и обработваните негови лични данни, включително начините на обработване, източници на информация и цели на обработването, по което е издаден атакувания пред АС-Бургас административен акт. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че първата инстанция не е обсъдила всички относими към спора доказателства и не е разгледала и адресирала всички възражения на С. К.. Фактическата обстановка е установена въз основа на всички доказателства, включително и тези, които са обособени в отделен класифициран том, които не са оспорени по съответния процесуален ред при приемането им, поради което и решаващият съд не е подложил на специален анализ валидността и достоверността на отразените в тях обстоятелства. Административният съд правилно е определил приложимия закон и е обосновал правните си изводи при правилна преценка относно разпределението на доказателствената тежест. Съгласно чл. 36, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание, като хипотезите, при които органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данните, са регламентирани в чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС и чл. 11, ал. 1 от Наредба № I-7 от 13.07.2009 г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция "Национална сигурност" (Наредба/та) и по-конкретно в чл. 11, ал. 1 от същата. Съгласно двете разпоредби, органите на ДАНС отказват предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията. Законосъобразен е изводът, че в случая не са приложими нормите на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните/ОРЗД) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) поради характера на отношенията. Общият регламент за защита на данните не се прилага при обработване на лични данни при дейности, свързани с националната сигурност на държавите – членки (чл. 2, ал. 2, б. Б от ОРЗД), а националният закон (чл. 12а, ал. 3 от ЗЗЛД) предвижда, че за данни, представляващи класифицирана информация е приложим Закона за класифицираната информация, а не ЗЗЛД. Установеният в ЗЗКИ принцип „необходимост да се знае“ не е в противоречие с процедурата, регламентирана в ЗДАНС за предоставяне на достъп на лицата до отнасящите се за тях личните данни, обработвани от агенцията, представляваща регламентиран способ за предоставяне на информация. Именно по тази причина в закона са посочени и специфични основания за ограничаване на достъпа до лични данни. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, свързани с твърдяната от него приложимост на Регламент (ЕС) 2016/679 - Общ регламент за защита на данните (ОРЗД). В преамбюла на Регламента