Определение № 208 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3361/2020 г.

ВКСI гражданско отделение10.12.2020 г.докладчик Бонка Дечева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 275 от 04.09.2020 г. по ч. гр.д.№ 194/2020 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърден отказ на съдията по вписвания при РС-Кубрат, постановен с определение № 7/18.08.2020 г. по молба вх.№ 1388/18.08.2020 г. за вписване на нот.акт № ....г. по нот. дело № 402/2020 г. за продажба по частна касационна жалба, подадена от нотариус С. С. с район на действие РС- Кубрат, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от нотариус С. С. с район на действие РС- Кубрат против определение № 275 от 04.09.2020 г. по ч. гр.д.№ 194/2020 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърден отказ на съдията по вписвания при РС-Кубрат, постановен с определение № 7/18.08.2020 г. по молба вх.№ 1388/18.08.2020 г. за вписване на нот.акт № ....г. по нот. дело № 402/2020 г. за продажба В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на чл.6, ал.1, б.“в“ от Правилника за вписванията /ПВп./ и необоснованост на извода, че имота е описан по начин, че да не става ясно какъв е предмета на сделката. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, - т.6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, съгласно приетото в т.9 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Нотариусът-частен жалбоподател е поискал вписване на изповядан от него нотариален акт за продажба, в който предметът на сделката – 2/3 ид.ч. от дворно място от 1840 кв.м. в землището на [населено място] е описано по отменения план на селото като имот пл.№ ...., за който е бил отреден парцел .... от кв..... По действащия план одобрен 1990 г. имота е с пл.№ .... от кв..... В приложената скица към преписката е видно, че има придаваеми места от този имот към съседен и към него се придават места, а част попада и за разширение на улица. Нотариусът е описал, че се продава идеална част от парцела, която съответства на площта на имота към площта на отредения за него парцел, като са описани и частите от имота, попадащи в съседни парцели. Съдията по вписванията е постановил отказ за вписване, защото описанието на имота не отговаря на изискването на чл.6, ал.1, б.“в“ ПВп. и е неясно с какво описание да се впише имота в книгите. Допълнителен мотив за отказа е и това, че описанието на имота в нот. акт не съответства на описанието в удостоверението за данъчна оценка, а в него следва да се съдържа и отразяването, че няма данъчни задължения за имота, а приложените копия от декларациите по чл. 264, ал.1 ДОПК не са подписани от нотариуса. За да потвърди отказът на съдията по вписванията, Разградски окръжен съд е съобразил, че имота, предмет на сделката е описан с различни площи по различни планове и не е индивидуализиран съобразно изискванията на чл.6, ал.1, б.“в“ ПВп. – описанието на имота да се извършва по действащият регулационен план, ако няма кадастрална карта за района. Обжалваното определение не е постановено в противоречие с т.6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в него, съдията по вписванията извършва проверка за идентификацията на страните и за идентифицирането на имота, съгласно изричното изискване на чл.6, ал.1 б. „в“ ПВп. и може да откаже вписване ако имота не е описан по действащия план за населеното място, а ако е приета кадастралната карта – по нея. В конкретния случай за [населено място] няма одобрена КК, а сделката е изповядана със скица от регулационния план, одобрен 1990 г. Видно от скицата, имотът по н.а. № .... г. сега е идентичен с имот пл. № .... от кв. .... с площ 1550 кв.м. Видно е, че от имота и към имота има придаваеми места, за които в скицата не е отразено да е приложена регулацията. За придаваемата площ и останалата площ от имота не възниква съсобственост освен когато самия план предвижда създаване на съсобствен по регулация парцел. Настоящия случай не е такъв- по план не е отреждан съсобствен парцел. Собствеността върху придаваемите площи към улици не се изгубва по силата на регулационния план, а с отчуждаване, защото улицата е обществено мероприятие, но няма обезщетяване за площта до шест метра. / чл. 262 ЗТСУ /. След приемане на ЗУТ и ако не е подадена молба за прилагане на регулацията в срока по пар.6 ЗУТ, съгласно пар.8 ЗУТ отпада отчуждителното действие на дворищно-регулациония план за придаваемите места автоматично / ТР № 3/2011г. на ОСГК на ВКС/. Така собственика запазва собствеността върху имота в границите, които е бил до влизане в сила на дворищно-регулационния план. От скицата не може да се установи дали е приложена регулацията за придаваемите места. Ако не е приложена, предмет на сделката следва да е имота, защото собствеността се запазва в пространствените му предели без да възниква съсобственост. За имот пл.№ .... е отреден парцел ...., но отреждането по регулационния план вече има значение само за застрояването. При изготвяне на КК за района, имот .... следва да бъде заснет с имотните си граници ако регулацията не е приложена. Описанието на имота като идеални части от различни имоти не го индивидуализира и създава неяснота за прехвърляните права. Това описание не отговаря и на актуалното състояние на имота, ако регулационния план от 1990 г. не е приложен. Предвид изложеното, отказът на съдията по вписванията съответства на задължителната съдебна практика, която го задължава да следи за точната индивидуализация та имота, съгласно изискването на чл. 6, ал.1 б. „в“ ПВп. Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС, не е налице основание за допускане до касация, Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8