Определение № 50047 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1233/2022 г.

Подадена е молба от касатора „Биосфера Фарм“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 50076 от 02.11.2023 г. в частта за разноските, като в полза на същия бъдат присъдени разноски за първата инстанция, както и за обечпечителното производство. Ответникът по молбата – „Екопродукт“ ЕООД, с. Попина, общ. Ситово, обл. Силистра – оспорва същата като недопустима поради просроченост, респ. като неоснователна по съображения в писмен отговор от 02.02.2024 г. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и становищата на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Направеното в тази връзка възражение от ответника е неоснователно. С оглед датата на постановяване на решението – 02.11.2023 г., едномесечният срок по чл. 248 ГПК изтича на 02.12.2023 г., като молбата е подадена в рамките на този срок – на 30.11.2023 г. Разгледана по същество – същата е частично основателна. С оглед изхода на настоящото дело – частична отмяна на обжалваното от „Биосфера Фарм“ ЕООД въззивно решение и уважаване на единия от предявените от него искове за главница (за сумата 23 681.67 лв.) и на единия от исковете за мораторна лихва (за сумата 4 124.56 лв.), искането на касатора за присъждане на разноски за първата инстанция и за обезпечителното производство, направено своевременно с депозираната по делото писмена защита, е основателно. Ирелевантно за дължимостта на разноските е възражението на ответника по молбата, че предприемането на мерки за обезпечаване на исковете изобщо не е било необходимо предвид доброто му финансово състояние. От съдържащите се по делото доказателства се установява, че тези разноски, включващи държавни такси, адвокатски възнаграждения, възнаграждения за вещи лица и свидетели, възлизат на общата сума 10 790.90 лв. Следователно, съобразно размера на уважените искове – 27 806.23 лв., на касатора-ищец следва да бъде присъдена допълнително сумата 4 899.09 лв. Що се отнася до разноските за изпълнителното производство във връзка с налагане на обезпечителната мярка, такива не са били претендирани от касатора нито с касационната жалба, нито с писмената защита. Друг е въпросът, че искането за присъждането им би било и неоснователно, доколкото по делото липсват каквито и да било доказателства за образуване на твърдяното от касатора изпълнително дело, по което е заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 250 във връзка с чл.ц 248 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение