Определение № 121 от 08.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2606/2015 г.
ВКСI търговско отделение08.05.2018 г.докладчик Кристияна Генковска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за допълване на определение № 74/14.03.2018г. по т.д. № 2606/2015г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Подадена е молба от [фирма] за допълване на определение № 74/14.03.2018г. по т.д. № 2606/2015г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излагат съображения, че по повод на молба по чл.248 ГПК на [фирма] за допълване на решение № 230/ 24.01.2018г. по т.д. № 2606/2015г. на ВКС [фирма] е поискало присъждане на разноски в качеството си на ответник по молбата, но съдът е пропуснал да се произнесе по този въпрос с определение № 74/14.03.2018г. по т.д. № 2606/2015г. на ВКС, I т.о. Със същото е отхвърлена молбата на [фирма] по реда на чл.248 ГПК. Иска се допълване на определението по чл.248 ГПК като бъдат присъдени разноски в полза на [фирма]. В постъпилия писмен отговор от [фирма] се поддържа, че молбата е неоснователна. ВКС намира следното: Производството по т.д. № 2606/2015г. на ВКС, I т.о. е приключило с решение № 230/ 24.01.2018г. по т.д. № 2606/2015г. на ВКС [фирма], с което е била оставена без уважение молбата на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 468/16.03.2015г. по в.гр.д. № 3/2015г. на ВОС и в полза на ответника по молбата са били присъдени разноски в размер на 500лв. С молба на основание чл.248 ГПК [фирма] е поискало изменение на цитираното решение в частта за разноските с присъждане на още 100 лв. Основателността на молбата е била оспорена в писмения отговор от [фирма], в който е поискано и присъждане на разноски. С определение № 74/14.03.2018г. по т.д. № 2606/2015г. на ВКС, I т.о. молбата на [фирма] е била оставена без уважение. Предвид така установеното се налагат следните правни изводи: На осн.чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая производството е приключило с решение по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. В зависимост от изхода по този спор съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските по правилата на чл.78 ГПК. Следователно производството по чл.248 ГПК по молбата на [фирма] не се е развило като самостоятелно и по него не се дължи присъждане отделно на разноски. Поради изложените съображения молбата на [фирма] е неоснователна. Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение