Определение № 129 от 11.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 29/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, предл. 2-ро във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на едноличния търговец В. Л. Й. от София, осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Г”, подадена чрез процесуалния му представител адв. Е от САК, против имащата характера на определение част от решение № 606 на ВКС, ТК, І-во отделение от 2. Х.2008 г., постановено по т. д. № 546/08 г., с което е било оставено без разглеждане искането му за отмяна – на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - на влязлото в сила първоинстанционно решение на СРС, ГК, 30-и с-в, от 22.ІV.2005 г. по гр. д. № 8251/04 г. Оплакването на ЕТ-частен жалбоподател е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на ВКС, поради което той претендира отменяването му „в едно с всички законни последици произтичащи от това”. Инвокирани са доводи, че молбата за отмяна следвало да се счита подадена в пределите на преклузивния едногодишен срок по чл. 232, ал. 1, предл. 2-ро ГПК /отм./, независимо от обстоятелството, че след 1.ІІІ.2008 г. е в сила новото процесуално правило на чл. 305, т. 4 ГПК, въвеждащо 3-месечен срок за подаването на тава молба /считано от датата на влизане в сила на последното решение - в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК/, доколкото меродавната в конкретната хипотеза дата на влизане в сила на този последен съдебен акт по съществото на облигационния спор бил денят 24. Х. 2007 г. Ответното по частната жалба „П” О. - София не е ангажирало становище по основателността на частната жалба на ЕТ В. Й. Настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в извънинстанционното производство пред ВКС, частната жалба на ЕТ В. Й. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно § 2, т. 12 от ПЗР на ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ делата, образувани по молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. Ето защо, per argumentum a contrario, когато молба за отмяна е постъпила в канцеларията на първостепенния съд след датата 1.ІІІ.2008 г., какъвто именно е бил процесният случай, тази молба /от 16.VІІ.2008 г./ вече е следвало да се разглежда по реда на новия ГПК. Следователно в пълна степен досежно редовността на молбата за отмяна, подадена от настоящия частен жалбоподател, е имало важимост изискването на чл. 305, т. 4 от сега действащия процесуален закон тя да е била подадена в 3-месечен срок от датата на последното решение. В това отношение следва да се има предвид, че действащият понастоящем ГПК /вкл. текста на чл. 305, т. 4/ е бил обнародван на 20 юли 2007 г., така че произволно посоченият от частния жалбоподател по-късен момент на узнаване за т. нар. „последно решение” - през м. май 2008 г., в случая е ирелевантно обстоятелство /арг. чл. 219, б. „а” ГПК-отм./, след като правно значение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е признал единствено на момента на „узнаване на присъдата”. Съгласно общият принцип на действие на процесуалните норми по време, то е незабавно - от влизането им в сила. В заключение, като е съобразил, че началото на 3-месечния срок по чл. 305 ГПК има действие по отношение на всяка молба за отмяна, подадена след 1.ІІІ.2008 г., както и че началото на броенето му в процесния случай се поставя с влизането в сила на въззивното решение № 340 на СГС, ГК, с-в ІV-В, постановено на 21. Х.2007 г. по гр. д. № 1007/06 г., който – поради необжалваемостта му – е настъ пил точно на тази дата, съставът на ВКС, ТК, І-во отделение е постановил правилно /законосъобразно/ определение за оставянето на процесната молба за отмяна без разглеждане: като процесуално недопустима /просрочена/. Наред с горното ЕТ-частен жалбоподател е могъл своевременно да узнае за издаването на същото въззивно решение, съобразявайки инструктивния срок по чл. 190 ГПК /отм./ за изготвянето на този съдебен акт, стриктно спазен от въззивната инстанция. С оглед изложеното частната жалба на ЕТ В. Й. от София ще следва да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея прекратително определение на ВКС се потвърди. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение