Определение № 6919 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В., чрез адв. В. Драганова, против определение № 8769/05.03.2026 г., постановено по адм. д. № 10646/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу отказ на кмета на община град Добрич за съставяне на акт за раждане, обективиран в писмо с изх. № 94В-00-386/22.08.2025 г., и е прекратено производството по делото. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че жалбата срещу отказа е подадена в срок, като се сочи, че е изпратена чрез куриерска служба „Еконт“ на 09.09.2025 г. Твърди се, че жалбите на Н. В. и на Р. В. са били поставени в един плик и изпратени заедно до административния съд чрез община Добрич. Излагат се съображения, че евентуални технически грешки или недоглеждане при обработката на пратката не следва да се вменяват във вреда на жалбоподателката. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на община град Добрич, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че представената товарителница от 09.09.2025 г. касае жалба, подадена до община Добричка, а не до община град Добрич, като жалбата срещу процесния отказ е постъпила в деловодството на община град Добрич едва на 11.09.2025г. Счита, че определението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд – София-град е установил, че оспореният отказ е връчен на пълномощника на жалбоподателката на 26.08.2025 г., поради което срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 09.09.2025 г. Съдът е приел, че жалбата срещу отказа е регистрирана в деловодството на община град Добрич на 11.09.2025 г. с рег. № 94Н-00-486/11.09.2025 г. В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил представената товарителница от куриерска служба „Еконт“ от 09.09.2025г. и е приел, че същата касае жалба, адресирана до община Добричка, а не до община град Добрич, като не са налице данни жалбата да е била препратена по компетентност. Въз основа на така установените факти съдът е достигнал до извод, че жалбата е просрочена и като такава недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу отказа на кмета на община град Добрич е просрочена. От данните по делото безспорно се установява, че оспореният отказ е връчен на пълномощника на жалбоподателката на 26.08.2025 г., поради което 14-дневният срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 09.09.2025 г. включително. Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че жалбата срещу отказа е регистрирана в деловодството на община град Добрич с рег. № 94Н-00-486/11.09.2025 г., тоест след изтичане на преклузивния срок за оспорване. Неоснователни са доводите в частната жалба, че представената товарителница от куриерска служба „Еконт“ удостоверява подаване на жалбата в срок. От данните по делото и от изричните уточнения на ответника се установява, че товарителницата от 09.09.2025 г. касае пратка, адресирана до община Добричка, а не до община град Добрич, която е издател на оспорения административен акт. Установено е също така, че липсват данни жалбата да е била препратена по компетентност от община Добричка до община град Добрич. Напротив, от представените доказателства се установява, че жалбата е постъпила пряко в деловодството на община град Добрич на 11.09.2025 г. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на жалбоподателката, че евентуални технически неточности при обработката на пратката не следва да водят до неблагоприятни последици за нея. В случая не се касае до техническа грешка на администрацията или на куриерската служба, а до липса на доказателства за нейните твърдения, че процесната жалба е била подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК чрез надлежния административен орган. Отговорността за надлежното адресиране и подаване на жалбата е на оспорващата страна, като неблагоприятните последици от неспазването на преклузивния срок се понасят от самата нея. Срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК е преклузивен, а пропускането му води до недопустимост на оспорването. След като жалбата е подадена след изтичане на законовия срок, правилно първоинстанционният съд я е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и е прекратил производството по делото. Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд – София-град е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд