Определение № 1032 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 830/2025 г.

Производството е по чл.229 и следващите от АПК във връзка с чл.197 от АПК. Образувано е по частна жалба на В. К. К. от град Варна против определение № 12300/21.11.2024г., постановено по административно дело № 1057/2024г. по описа на Административен съд- град Варна, с което жалбата му против заповед № РД-24-7713-1/17.04.2024 г. издадена от областен управител на област с административен център Варна, е отхвърлена. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт и се моли за отмяната му. Претендират се и разноските, направени в двете съдебни инстанции. Ответната страна- областен управител на област с административен център Варна, представя писмено възражение, в което оспорва жалбата. Счита, че определението на съда е правилно и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна съобразно чл.200, ал.2 от АПК, в срока по чл.230 от АПК и е насочена срещу определение, подлежащо на съдебен контрол съобразно чл.229, ал.1, т.2 във връзка с чл.200, ал.2 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 12300/21.11.2024г. съдът е отхвърлил жалбата на К. срещу заповед № РД-24-7713-1/17.04.2024 г., издадена от областния управител на област с административен център Варна, с която на основание чл.27, ал.2, т.5 от АПК е прекратено производството, образувано по подаденото от В. К. К. заявление с вх.№ РИ-22-9400-16/01.06.2022 г. за прекратяване на съсобствеността с държавата на основание чл.45а, ал.1 от ЗДС върху урегулиран поземлен имот ІІ-183,184 „за курортно строителство“, кв.14, по плана на [населено място], община Долни Чифлик, област Варна, съгласно ПУП-ПРЗ одобрен със заповед № РД-61/11.01.2022 г. на кмета на община Долни Чифлик, чрез изкупуване на дела на държавата в размер на 314 кв.м. За да прекрати административното производство, административният орган е приел, че между Държавата и К. не е налице съсобственост, макар със заповед № РД-61/11.01.2022 г. на кмета на община Долни Чифлик, на основание чл.44,ал.1,т.13 и ал.2 от ЗМСМА и чл.129,ал.2 и чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ да е одобрен подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) на ПИ с идентификатор 83404.14.183 и ПИ с идентификатор 83404.14.184 по КККР на [населено място], община Долни Чифлик, област Варна за УПИ ІІ 183,184 „за курортно строителство“, кв.14. С оспореното пред настоящата инстанция определение Административен съд- Варна е приел, че издадената от областния управител заповед не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. Приел е, че установяването на наличието на съсобственост и участието на държавата в нея е част от преценката за допустимост на искането по чл.45а от ЗДС. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят К. е собственик на имот с ПИ 83404.14.184 по КККР на [населено място], община Долни Чифлик, област Варна. Съседният имот с ПИ 83404.14.183, е частна държавна собственост съобразно акт № 8625 от 02.04.2014г. С цитираната по-горе заповед на кмета на община Долни чифлик на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ подробният устройствен план е изменен и по искане на собствениците на засегнатите имоти, процесните два поземлени имота са включени в общ урегулиран поземлен имот УПИ ІІ-183,184 в кв.14 по плана на [населено място] с предназначение „за курортно строителство“. Няма спор, че процесната заповед е влязла в сила. Преценявайки относимата към случая нормативна уредба, съдът е преценил, че влязлата в сила заповед за изменение на подробния устройствен план, с която двата имота са включени в общ урегулиран поземлен имот, не води до възникване на съсобственост между собствениците на съседните поземлени имоти или реалните части от тях, включени в регулационните граници на новообразувания УПИ. Този извод на съда напълно съответства на материалния закон. Изложените от съда правни доводи са изключително подробни и прецизни, поради което касационната инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл.221, ал.2, предл. последно във връзка с чл.235 от АПК препраща към тях. Действително изменението на подробния устройствен план, предприето при условията на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, няма пряко отчуждително и вещноправно действие. Това е така, тъй като ЗУТ не предвижда като последица от изменението на подробния устройствен план в горната хипотеза възникване на съсобственост върху поземлен имот, ако същият е бил образуван от имоти на различни собственици. От своя страна одобрената кадастрална карта също има само удостоверително (декларативно), а не конститутивно действие. Ето защо създаването на урегулиран поземлен имот от поземлени имоти, които са различна собственост, не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части. При липсата на съсобственост между Държавата и К., правилно административният орган е приел, че искането за изкупуване на притежавания от Държавата дял, предявено на основание чл.45а от ЗДС е недопустимо. Достигайки до същите правни изводи, административният съд е постановил определението си в пълно съответствие с материалния закон. Ето защо, при липсата на касационни основания, налагащи отмяната на определението, то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съдът определи същото в размер на 100 лева при условията на чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо във връзка с чл.235 от АПК, Върховният административен съд