Определение № 2740 от 29.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3348/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Л. Д. С. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1 ГПК, на решение № 50039 от 30. 03. 2023 г. по гр. д. № 2608/2022 г. на ВКС, 1 г.о., с което е уважен предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от М. В. П., И. К. И., Д. Х. В. и Руска Х. Б. срещу молителя Л. Д. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за реална част от 232 кв.м. от поземлен имот 68789.13.174 по КККР на [населено място], м. „Курт баир“, целият с площ от 3749 кв.м., нанесена с жълт цвят между точките Б, Е, Д, С на скицата на стр. 103 по гр. д. № 41/2021 г. на ОС – Кюстендил, подписана от състава на съда като неразделна част от решението. Писмен отговор на молбата за отмяна е подаден от ищцата М. В. П., чрез адв. М. Ч.. Със същия са развити съображения за недопустимост и неоснователност на същата. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното: Молителят е квалифицирал молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Като основание за отмяна сочи неправилност на решението поради постановяването му при допуснато нарушение на материалноправни норми, при съществени процесуални нарушения и при несъответствие на фактическите изводи със събраните по делото доказателства. Твърди, че неправилността на решението е основание за отмяната му по реда на чл. 303-307 ГПК. Излага фактите, които според него са били от значение за разрешаване на правния спор и развива подробни съображения, касаещи правилността на съдебния акт. Според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая недопустимостта на молбата за отмяна произтича от невъзможността изложените от молителя обстоятелства да се подведат под някое от изчерпателно посочените основания за отмяна по 303, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК, както и от обстоятелството, че същата съдържа множество оплаквания, представляващи основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и за недопустимост на решението на ВКС, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Като процесуално недопустима, подадената молба за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. С оглед изхода на производството, молителят ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата М. В. П., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 750 лв. разноски за производството, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,