Определение № 5091 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3732/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от адв. Н. Т. като пълномощник на „Бравис“ ООД – гр. Варна, с искане за изменение на определение № 3268/23.06.2025 г. по настоящото гражданско дело № 3732/2024 г. по описа на ВКС, Второ г. о., в частта за разноските. Ответниците по молбата С. И. З., Н. З. З., З. Н. Г., Т. П. Г. и Д. А. К., уведомени чрез процесуалния си представител, не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение № 3268/23.06.2025 г., постановено в закрито съдебно заседание на 08.04.2025 г., не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № № 737 от 01.07.2024 г. по в. гр. д. № 725/2024 г. на Варненския окръжен съд. Със същото е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу С. И. З., Н. З. З., З. Н. Г., Т. П. Г. и Д. А. К. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът „Бравис“ ООД – гр. Варна е собственик по силата на договор за покупко-продажба от 2013 г. на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта при граници на реалната част: от юг – ПИ ***; от запад-север останалата част на ПИ ***; от изток ПИ ***, заключена между точки Д1-Д2-Д3 на комбинирана скица № 5 към заключението на съдебно-техническата експертиза /лист 180 от първоинстанционното дело/, неразделна част от решението, която реална част представлява част от собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, но поради грешка неправилно е включена като част от съседния собствен на ответниците поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта. С цитираното определение не са присъдени разноски в полза на ответника по касация, като е прието, че не са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция. С молба от 26.06.2025 г. ответникът по касация е поискал допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, с искане касаторите да бъдат осъдени да му заплатят сума в размер на 1 600 лв. Видно от депозирана молба от 07.04.2025 г., със същата е представен договор за правна защита и съдействие от 09.10.2024 г., сключен с адв. Н. Т., по който е заплатено адвокатско възнаграждение от 1 600 лв. в брой за изготвяне на отговор на касационната жалба. Описаните разноски са включени в списък по чл. 80 ГПК, представен с молбата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ответника по касационна жалба. По делото са представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, който в частта си, удостоверяваща получаването на сумите в брой, има характер на разписка /т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 600 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение