Определение № 222 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 121/2019 г.

Производството е по чл.278, във връзка с чл.63, ал.1, вр.95 ГПК. Образувано е по заявление, вх.№4711/23.5.2019 г., подадена от ищеца Н. М. Н., с искане за продължаване на срока за обжалване на определение №171/09.4.2019 г. по ч.гр.д.№121/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. Със същото заявление се прави и искане за предоставяне на правна помощ. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа заявлението намира следното: По искането за продължаване срока за обжалване на определение №171/09.4.2019 г. по ч.гр.д.№121/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. Искането за продължаване на срока за обжалване на съдебен акт изрично е забранено от закона – аргумент от чл.63, ал.3 ГПК. Освен това молителят няма интерес за иска продължаване на срока, тъй като същият е прекъснат с искането за правна помощ до разрешаването на този въпрос – аргумент от чл.275, във връзка с чл.259, ал.2-4 ГПК. По искането за предоставяне на правна помощ. Искането не е основателно, тъй като не са налице предпоставките за това. Самият молител е адвокат с право да осъществява защита пред ВКС, имал е упълномощен адвокат по делото, който е адвокат и по настоящото дело. Освен това е налице и материална възможност за молителя, видно от изплатеното възнаграждение на адвокат М.. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,