Решение № 14174 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2014 г.

Решение № 14174 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производство чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ сега "ОДОП", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 920/25.05.2011 г., постановено по адм. дело № 65/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ с № 261002341 от 25.10.2010 г., издаден от инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 914 от 16.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. По изложени доводи досежно наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Валентин Динков Динев, гр. Димитровград, в качеството му на ЕТ "Валентин-Валентин Динев", чрез адв. Тихомирова в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Настоящото производство е след отмяна на влязло в сила решение № 5923 от 25.04.2012 г. по адм. д. № 9322/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 261002341 от 25.10.2010 г, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 914 от 16.12.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Валентин Динков Динев, действащ като ЕТ "Валентин-Валентин Динев", са установени публични задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2004 г. главница в размер на 13 557,85 лв. и лихва в размер на 9671,29 лв.; за 2005 г. главница в размер на 39 134,16 г. и прилежаща лихва в размер на 23 017,43 лв. и за 2006 г. главница в размер на 9 299,11 лв. и лихва в размер на 4234,43 лв., както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 7 533,82 лв. и лихви в размер на 2311,03 лв., при определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 ДОПК. Предмет на обжалване в настоящото производство е решението на съда в частта, с която е отменен РА относно установени публични задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. главница в размер на 13 557,85 лв. и лихва в размер на 9671,29 лв.; за 2005 главница в размер на 39 134,16 г. и прилежаща лихва в размер на 23 017,43 лв. и за 2006 г. главница в размер на 9 299,11 лв. и лихва в размер на 4234,43 лв., както и Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 7 533,82 лв. и лихви в размер на 2311,03 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата, решението не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. За оборени в хода на съдебното обжалване съдът е приел констатациите в хода на ревизията за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил присъединените в хода на ревизията с Протокол № 1009592/30.08.2010 г. писмените доказателства събрани в хода на първоначалната ревизия от които е приел за установено, че през процесния период жалбоподателят е осъществявал търговска дейност и е регистриран като едноличен търговец, за което е подавал съответните ГДД, в които са декларирани резултатите, от извършваната търговска дейност, които не се оспорва от страните. От представените документи в хода на ревизията е установено, че в имуществото на едноличния търговец са постъпили средства, отразени като разчет по сметка 499 "Други кредитори", които средства по години са както следва: през 2004 г. - 92 000 лв., през 2005 г. - 169 530 лв., през 2006 г. 87 000 лв. и през 2007 г. 38 300 лв. Част от получените и осчетоводени заеми са предоставени от различни лица, а друга част са внесени от жалбоподателя, който за доказване на произхода им представя договори за заем сключени с Ивко Ганчев Иванов. Органите по приходите са приели, че с оглед доказания произход на паричните средства при част от заемодателите, получаването и произхода на паричните средства от последните следва да бъде признато. Не са признати средствата по представените договори за заем и разписки към тях, сключени с Ивко Ганчев Иванов В хода на извършената проверка на Иванов от лицето са представени разписки за даването на сумите по представените договори за заем както следва: през 2004 г. в размер на 42 000 лв., през 2005 г. в размер на 168 000 лв., през 2006 г. - 22 000 лв. и през 2007 г. в размер на 34 000 лв. Представени са копия, включително с превод на български език, от документи издадени от спортен клуб "Бурсаспорт" от 18.05.2005 г. за подписани професионални договори и договорени суми - за периода 1992 - 1994 г. 70 000 щ. д., за периода 1994 г.-1995 г. 17 000 щ. д., за периода от 1995-1996 г. 160 000 щ. д., за 1996 г.-1997 г. 160 000 щ. д. за 1997-1998 г. 180 000 щ. д. за 1998-1999 г. 160 000 щ. д. Обсъдено е представеното удостоверение от "ОББ" АД от което се установява, че Иванов е ползвал банкова касетка от 17.12.2003 г. до 3.01.2007 г. Съдът е обсъдил представените с възражението срещу РД по отменения РА от 17.05.2010 г. писмени обяснения от Иванов, в които последният декларира, че е предоставил на В. Д. сумите по съответните договорите за заем, като е представил и копие от част VII от ГДД за 2010 г., в която са декларирани отпуснатите заеми. Обсъдени са представените многобройни копия на документи на турски език със съответния превод относно изплащането на процесните суми. Обяснено е, че получаваните от турския клуб възнаграждения са пренасяни в брой от Иванов и негови близки - основно от Зия Махмудиев, който в дадените обяснения потвърждава твърденията на Иванов. При така представените доказателства органите по приходите са приели, че липсват доказателства за обмяна на валутата, както и доказателства, че същите са били налични към датите на договорите за заем, включително че са пренесени през границата. Направен е извод, че представените договори са частни документи, които нямат нотариална заверка и липсва икономическа логика - не са договорени лихви, не са представени обезпечения или погасителни планове. На следващо място съдът е обсъдил приетия по делото договор за заем от 10.02.2006 г. и ПКО от същата дата, съгласно който В. Динев е предоставил на ЕТ "Валентин - Валентин Динев" заем в размер на 20 000 лв. Представен е договор за банков потребителски кредит от 6.02.2006 г. между "Райфайзенбанк" ЕАД и В. Д. Д. като кредитополучател за сумата от 20 000 лв. За средствата по същия, управителят на "ГРАНД СПОРТ" ООД е посочил, че е използван от едноличния търговец за предоставянето на заема от 1.10.2006 г. на представляваното от него дружество. С ПКО от 23/21.04.2004 г. В. Динев е внесло в ЕТ "ВАЛЕНТИН - Валентин Динев" сума в размер на 10 000 лв., отразени като разчет по сметка 499 "Други кредитори". Органите по приходите са приели, че не са представени доказателства за произхода на предоставените средства. При така установеното в хода на ревизията е прието, че за произхода на осчетоводените заеми предоставени от Иванов, както и за предоставените от В. Динев суми от 2004 г. и 2006 г. в общ размер на 30 000 лв. не са представени доказателства, поради което същите са суми с неустановен произход и е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. За да приеме, че средствата, които Валентин Динев внася в касата на едноличния си търговец са с доказан произход, съдът се е позовал на приетите без оспорване писмени договори, включително с нотариална заверка на подписите, от които е видно, че от 1992 г. до 1999 г. заемодателя Иванов е играел като професионален футболист в "Бурсаспорт" Турция, а от 2000 г. до 2001 г. е бил треньор в клуба. От представените копия от разписки на турски език и в превод на български, за изплащани суми и премии на Иванов и писмо/удостоверение със съответния превод на български език, с който турският клуб потвърждава изплащането на възнагражденията в посочените от Иванов размери, както и че за периода, през който Иванов е бил на работа в клуба жилището му е било осигурено от и за своя сметка на клуба, съдът е приел за установено, че Иванов е получавал за периода от 1992 г. до 2001 г. суми в общ размер на 780 000 щатски долара. С оглед значителния размер на получените възнаграждения съдът е приел, че Иванов е разполагал с финансовата възможност да предаде на жалбоподателя сумите по процесните договори за заем. Факта, че сумите са получавани в един продължителен период от време, не налага на извода за липса на финансова възможност, тъй като с оглед значителния им размер, следва да се приеме че част от тях са били разполагаеми към датите на отпускане на заемите. На следващо място съдът е приел, че липсва задължение физическите лица да съхраняват документи за извършен от тях обмен на валута и в този смисъл непредставянето на тези документи не доказва липсата им - както е прието от органите по приходите. Действително в случая не се представени доказателства за извършени преводи от Р. Турция на получените възнаграждения, но съдът е приел, че не са оборени и дадените обяснения, че сумите са пренасяни в брой от Иванов и негови близки, включително от З. Махмудиев. В тази насока съдът се е позовал на дадените в хода на ревизията обяснения, които са годно доказателствено средство. Същите се подкрепят и от доказателствата за многократните пътувания на Махмудиев до Р. Турция за периода от 1992-2002 г., а именно приетите копия на страници от задграничния паспорт на лицето. Дори да се приеме, че е имало случаи, в които пренасяните суми е следвало да бъдат декларирани, тъй като са над законоустановения размер, недекларирането им, според съдът ще има за последица ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, но не доказва, че съответните суми не са внесени в Р. България. Не на последно място съдът се е позовал на обстоятелството, че Иванов се е завърнал в България, при което е нормално и спестените от него суми от престоя му в Турция да са внесени, макар и в брой в Р. България. В тази връзка е представено и удостоверение за ползван от Иванов сейф в "ОББ" АД от 17.12.2003 г. до 3.01.2007 г. За необоснован съдът е приел извода на органите по приходите, че не е изяснен и произхода на средствата в размер на 20 000 лв., които В. Динев е предоставил на ЕТ "Валентин - В. Димитров" въз основа на Договор за заем от 10.02.2006 г. и ПКО от същата дата. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на приетия по делото договор за потребителски банков заем от 6.02.2006 г., въз основа който "Райфайзенбанк" ЕАД е отпуснала процесната сума на Динев, поради което е установен произхода на средствата. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. След подробен анализ на събраните и неоспорени от страните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, правилно съдът е приел, че не се доказва по безспорен начин наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Както правилно е приел АС спорният момент е установяване факта на реалното получаване на средствата по договорите за заеми, сключени между Динев и Иванов и разписките към тях. Както многократно е приемал в практиката си ВАС, за целите на данъчното производство, за да се установи предаването на сумата предмета на договорите за заем е необходимо да се установи финансовата възможност на заемодателя да предостави, респективно реално предаде същата на заемополучателя. В тази насока представените писмени доказателства- договори и разписки, като частни документи се преценяват относно тяхната достоверност по отношение на данъчната администрация /чл. 181 от ГПК/ и при обсъждането им в съвкупност с останалите доказателства по делото. В случая писмените доказателства не са оспорени от касатора по надлежния процесуален ред, а твърденията както в хода на ревизионното производство, така и пред АС и в касационната жалба въз основа на която е образувано настоящото производство са за липса на клаузи за връщане или обезпечение, липса на представени доказателства получените средства от Турция да са прехвърлени в България, както и документи, удостоверяващи пренасянето им през границата от Турция към България. Тези доводи са неоснователни. Както правилно е приел АС, освен приетите по делото договори за заем и разписки към тях, безспорно е установен факта, че Иванов е получавал за периода от 1992 г. до 2001 г. суми в общ размер на 780 000 щатски долара, а начина на пренасяне през граница на процесната сума от 226 000 лева е ирелевантен за настоящото производство. Представени са доказателства за пренасяне на сумите на територията на България, без тяхното деклариране, поради което правилно съдът е приел, че отговорността е по друг ред и за заемодателя. Представени са доказателства за място на съхранение - сейф в "ОББ" АД от 17.12.2003 г. до 3.01.2007 г., нает от заемодателя след завръщането му в Р. България, което макар и косвено може да се приеме, за място на съхраняване на парични средства, в процесния размер. Представена и приета по делото е и декларация от заемодателя за 2010 г., в която размера на заемите е деклариран пред данъчната администрация. Представено и е и влязло в сила на 23.08.2013 г., арбитражно Решение от 9 май 2013 г., с което ответникът по касационната жалба е осъден да заплати на Иванов сумата от 34 00 лева, по частично предявен иск за сумата от 266 000 лева. Последното е послужило като основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 5923 от 25.04.2012 г. постановено по адм. д. № 9322/2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение. Фактът, че сумите са получавани в един продължителен период от време, не налага на извода за липса на финансова възможност на заемодателя, тъй като с оглед значителния им размер, правилно съдът е приел че част от тях са били разполагаеми към датите на отпускане на заемите. В тази насока от органа по приходите не е установено разходване на суми от заемодателя за период от 2001 г. до началото на 2004 г. При изрично потвърждение от лицето-заемодател в хода на ревизията, че е разполагало с процесната сума и е предоставило същото на ДЗЛ, при наличие на данъчна декларация за 2010 г., с която сумите по договорите за заем са декларирани и доказателства за получаване на многократно по-висок размер на суми от предоставените в заем, в тежест на данъчната администрация е да докаже, че тази сума е била изразходвана от лицето, към момента на сключване на договорите за заем. Правилно е решението на съда и в частта, с която е прието за изяснен произхода на средствата в размер на 20 000 лв., които В. Динев е предоставил на ЕТ "Валентин - В. Димитров" е предоставил на ЕТ "Валентин - В. Д." въз основа на Договор за заем от 10.02.2006 г. и ПКО от същата дата. В тази насока в касационната жалба не се излагат конкретни доводи. При така установеното, правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая не са установени именно предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборена от ответника по касация. Събраните доказателства, преценени в своята съвкупност доказват, че Иванов е разполагал с възможността да отпусне на Динев сумите по спорните заеми, който от своя страна ги е внесъл в ЕТ и ги е осчетоводил както заемни средства. Следователно произхода на отпуснатите от Динев на ЕТ заеми е установен, и предоставените средства не са с неустановен произход, поради което не е налице обстоятелството по чл. 121, ал. 1, т. 7 ДОПК. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационната жалба отменителни основания. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 2000 лева, разноски за настоящата инстанция, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,