Определение № 7428 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2025 г.

Образувано е по искане от министъра на околната среда и водите чрез процесуален представител юрисконсулт, за изменение на основание чл. 176а АПК на Решение № 4230 от 17.04.2026г. на Върховен административен съд по адм. дело № 11384/2025г., в частта за разноските, с която е осъдено министерството на околната среда и водите да заплати в полза на "ЕКО Партнърс България "АД. Поддържа в искането, че своевременно е направено възражение за прекомерност с конкретни мотиви относно обема на процесуалните действия, като не е ясно как е съобразен този критерии от ВАС. Подробни възражения се правят със съображения, че размерът следва да бъде намален. По искането е постъпило възражение от дружеството с доводи за неоснователност на искането по основание и размер. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид искането с доводите в него, доводите на ответника, доказателствата по делото във връзка със спорния в настоящето производство предмет и изискванията на закона, констатира следното: Производството е приключило с решението, чието изменение в частта за разноските се иска, присъдени в размер на 90 000евро, с материален интерес по делото 54972623.43 лева. Приложимите материални норми са тези на Закона за адвокатурата, чл. 143 АПК, Гражданския процесуален кодекс и Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Според ал. 2 размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия, като възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, ответникът има право на разноски, като е предвидено в чл. 144 АПК, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданския процесуален кодекс. В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 4 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. В чл. 36, ал. 3 от ЗА е предвидено, че когато между адвоката и клиента не е уговорено възнаграждение се определя възнаграждение по критериите 1-4, като в ал. 4 е предвидено че правилата и начинът за прилагане на критериите по ал. 3, при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет. Тази наредба е Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа в чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 8, от която за възнаграждения по административни дела за една инстанция за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с материален интерес възнаграждението е: при интерес над 10000000 лева - 174650лева плюс 0.6% за горницата над 10000000лева. Или, разноски- възнаграждението за адвокат в размер на 90000 евро /176024 лева/ е под предвидения размер, в който се определя адвокатското възнаграждение, при липса на договор, или може да бъде намалено адвокатското възнаграждение, за което не се установява прекомерност по фактически и правни основания, свързани с обем работа, брой заседания, фактическа и правна сложност и др. Предвид изложеното искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.