Определение № 361 от 22.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 790/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК, по молба на [фирма] вх.№ 2350 / 05.03.2013 год., за допълване постановеното определение № 118 / 04.02.2013 год., с присъждане на разноски - възнаграждение за процесуално представителство от търговски пълномощник, с юридическа правоспособност, с изрично пълномощно по делото, в размер на 450 лева. Ответната страна - Л. К. - оспорва молбата като просрочена. В евентуалност възразява срещу основателността й за пълния размер на търсеното възнаграждение, като договорено за процесуално представителство във всички, а не само за настоящата инстанция, при неупражнено от молителя право да претендира присъждането им за първа и въззивна инстанция. В евентуалност възразява за прекомерност на възнаграждението, предвид неоценяемия характер на иска и предвиденото в чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение от 150 лева. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК спрямо датата на постановяване на определение № 118 /04.02.2013 год. - необжалваемо / подадена по пощата в последния ден от изтичане на едномесечния срок от датата на самото определение - 04.03.2013 год. /. Молбата е частично основателна. С определение № 118 /04.02.2013 год. на настоящия състав е разрешен окончателно спора относно допустимостта на предявения от Л. К. против [фирма] иск, с правно основание чл.74 ТЗ, в полза на дружеството. Уговореното възнаграждение е в размер 450 лв. - за процесуално представителство на страната по т.д.№ 1412 / 12 год. на Варненски окръжен съд до приключването му във всички съдебни инстанции, при реализирано въззивно и касационно обжалвания. В първа и въззивна инстанции, обаче, въпреки своевременното заявяване на искането за възмездяване на разноски, страната не е упражнила правото си да претендира допълване на съдебните актове по реда на чл.248 ГПК. В настоящото производство, с оглед правното основание на искането, подлежат на възмездяване единствено припадащите се пропорционално за същото разноски от общо договореното възнаграждение, кореспондиращи по размер с минимално дължимия, съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност не подлежи на разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение