Решение № 11989 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2010 г.

Решение № 11989 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2520/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Халит Исмаил, гражданин на Судан, срещу решение № 442 от 11.12.2009 г. по адм. д. № 718/2009 г. на Административен съд - Хасково. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържа оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на 209, т. 3, предл. първо от АПК. Иска се съдебният акт и оспорената заповед да бъдат отменени. Ответникът - началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Свиленград, не взема становище. Участвалият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение № 442 от 11.12.2009 г. по адм. д. № 718/2009 г. състав на Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Халит Исмаил, срещу Заповед № ОЧ-300/26.09.2009 г. на началника на ГПУ - Свиленград за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на съдебния акт е прието, че при наличие на визираните в хипотезата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ юридически факти, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закон мярка за административна принуда. Направени са изводи, че предвид безспорното обстоятелство, че чужденецът е преминал незаконно държавната граница, са били налице предпоставките за постановяване на обжалваната заповед. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ е императивна, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решението е правилно. От съдържащото се към административната преписка предложение на налагане на ПАМ с рег. № 11591/25.09.2009 г. на инспектор на ГОДГ - 03 е видно, че на 25.09.2009 г. около 05.00 ч. ГПН от ГОДГ 03 в зоната на отговорност на ГПУ Свиленград при РДГП Елхово е задържал 3-ма чужденци, пресекли линията на държавната граница. Съгласно заявените персонализиращи данни, един от тях е касаторът Халит Исмаил (Halit Ismail), роден на хх.хх.хххх г. в Судан, без документи за самоличност. Съставлявайки официален свидетелстващ документ посоченото предложение се ползва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са се осъществили така, както се твърди от органа - издател. В хода на първоинстанционното производство истинността на документа не е оспорена и съществуването на описаните релевантни за спора факти не е опровергано. Непредоставянето му на чужденеца не съставлява нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, доколкото съдържанието на предложението е инкорпорирано в обстоятелствената част на акта, същото е приложено към административната преписка и е било на разположение на страните по делото. Съгласно нормата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Преминаването на държавната граница (легално определена в § 1 от ДР на ППЗМВР) се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони и на определени за това места за упражняване на предписания от закона контрол. Новелата на чл. 17 ЗЧРБ установява задължение за чужденците да влизат и напускат територията на страната само през граничните контролно-пропусквателни пунктове (ГКПП), чийто статут, видове гранична проверка и правомощията на служителите, извършващи този контрол, са регламентирани от Наредбата за ГКПП (Приета с ПМС № 104 от 20.05.2002 г., Обн., ДВ, бр. 54/31.05.2002 г.). При преминаване през ГКПП, физическите лица заедно с намиращите се в тяхно владение превозни средства, стоки и предмети, са обект на паспортен, митнически, ветеринарно-санитарен контрол и едва след реализирането му получават разрешение да влязат, респ. да напуснат страната. С оглед нормативните предписания, административният орган е направил правилна преценка за наличие на фактическите предпоставки за упражняване на властническата си компетентност с налагане на мярката за административна принуда. Касаторът не е ангажирал доказателства, че е влизането му в страната е извършено по законоустановения ред. Тежестта за доказване на този юридически факт (имащ правоизключващо значение досежно възможността за прилагане на ПАМ на соченото в акта основание) е на оспорващия, а доказването е главно и пълно. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани, решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ и произнасянето на началника на ГПУ - Свиленград за законосъобразно. Разпоредбата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на сочената хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба оплаквания, че съдът е игнорирал позоваването на предприета процедура за предоставяне статут по реда на ЗУБ. Релевираният на тяхната база довод за неправилност на оспореното решение обосновава касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, каквото не е заявено в касационната жалба - Арг.: чл. 218, ал. 2 АПК. Независимо от това следва да бъде отбелязано, че в мотивите на оспорения съдебен акт (л. 4) подробно са анализирани доводите на чужденеца в тази насока, като е акцентирано на липсата на доказателства за образувано производство пред ДАБ и неоснователността на позоваването на чл. 67 ЗУБ. Преценката на Административния съд се споделя изцяло от настоящия състав, поради което и аргументите не следва да бъдат преповтаряни. Позоваването на допуснато нарушение на чл. 60, ал. 1 АПК от страна на издателя на акта е неотносимо към спора за неговата законосъобразност и в то в касационната му фаза - Арг.: чл. 220 и чл. 60, ал. 4 - ал. 7 АПК. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващият съд не е допуснато твърдяното нарушение на материалния закон, поради което оспореното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,