Определение № 745 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3682/2023 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 2768 от 02.10.2023г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2021г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Тълкувателното решение е постановено на 23.01.2024г., поради което е налице основание за възобновяване на производството. Частната касационна жалба е подадена от В. И. Н. и Г. И. Н., в качеството им на законни представители и осиновители при условията на непълно осиновяване на малолетното дете А. П. Т., чрез пълномощник адв. В. Б., против решение № 4110 от 20.07.2023г. по ч. гр. д. № 7478/2023г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение жалбата им срещу решение № 9708 от 07.06.2023г. по гр.д. № 30820/2023г. на Софийски районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на настоящите жалбоподатели, с която заявяват, че малолетното дете А. П. Т. се отказва от наследството на покойния си баща П. Т. Т.. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване повдигат правния въпрос: допустимо ли е ненавършилото пълнолетие да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК; твърдят, че обжалваният акт противоречи на практиката на Върховния касационен съд по определение № 180/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 3644/2019г. на ВКС, I г.о., както и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Софийски градски съд е потвърдил обжалваното определение на районния съд, с което е отказано вписването на отказ от наследство на малолетното лице. Установил е, че малолетният А. П. Т. е наследник по закон на П. Т. Т., починал през 2021г. и че в качеството си на такъв е получил съобщение за плащане на задължения на наследодателя, за които е издаден изпълнителен лист. Съдът е посочил, че съгласно чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Съдът е приел, че исканото вписване противоречи на закона, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК отказ от права на ненавършило пълнолетие лице е нищожен. Посочил е, че по въпроса дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК има противоречива практика и е образувано т.д. № 1/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС, по което няма постановено решение. Съставът е споделил становището, изразено в определение № 160/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2612/2020 г. II г.о. на ВКС, в което е прието, че в чл. 130 СК законодателят е уредил защитата на имуществените интереси на децата при управление и разпореждане с имуществото им, като определени изчерпателно посочени правни действия /сред които не попада отказът от наследство/ могат да се извършват само с разрешението на съда след преценка дали разпореждането не противоречи на интереса им /чл. 130, ал. 4 СК/. Разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК са императивни и направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно, което изключва разширителното им тълкуване. Отказът от наследство попада в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, тъй като представлява едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. той е отказ от правото на лицето да придобие наследство и се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните приемат наследството само по опис, т.е. отговорността им по отношение на кредиторите на наследството е ограничена до размера на наследствените активи, поради което не е налице опасност от накърняване на имуществената сфера на детето при приемане на наследството. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., счита, че такива липсват. Въпросът дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и дали този отказ представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК действително е определящ за изхода на производството. Същият е разрешен с горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2021г. на ОСГК, постановено на 23.01.2024г. Приетият отговор на въпроса е следния: Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Тъй като обжалваният акт съответства на разрешението в тълкувателния акт, то не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.