Определение № 71 от 01.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 286/2010 г.

С разпореждане № 88/11.05.2010 г. на председателя на Районен съд – гр. Б. поради отвод на всички съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството по ч.н.д. № 143/2010 г. е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Всички съдии от Районен съд – гр. Б. с изключение на ползващия платен годишен отпуск за отглеждане на дете са се отвели от разглеждането на делото при условията на чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като предложеният за задължително настаняване и лечение на основание чл. 157 от Закона за здравето Н. Х. Г. е адвокат с активна практика в същия съд, което би поставило под съмнение безпристрастността и непредубеността им. Действията на съдиите са правилни и обуславят необходимост от промяна подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е Районен съд – гр. К.. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение