Определение № 12585 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А., понастоящем в Затвора – [населено място], срещу Определение от 4578 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 651/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменено определението за даване ход на делото по същество, върната е исковата му молба, подадена против Върховния административен съд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирани като причинени от правораздавателната дейност на този съд, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поддържа се, че искът е допустим, тъй като са посочени конкретни нарушения на правото на Европейския съюз. Счита, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е дал последна възможност на ищеца да отстрани неяснотите в претенцията. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Върховен административен съд, чрез процесуален представител оспорва частната жалба и излага становище, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по повод подадена от Н. Н. А. искова молба, насочена против Върховния административен съд, с твърдения за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, чувство за незащитеност и отхвърляне от правосъдието – за периода от 26.10.2021 г. до 20.05.2024 г., в резултат на Определение № 1696/23.02.2022 г., постановено по адм. дело № 11484/2021 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Определение № 1732/21.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1112/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса. Претендира се обезщетение в размер на 500 лв., обезщетение за забава под формата на мораторна лихва за периода от 26.10.2021 г. до 20.05.2024 г. и законна лихва от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане. С обжалваното в настоящото производство определение административният съд е отменил определението за даване ход по същество, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови горното, съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ – за обезщетение за вреди от правораздавателната дейност на административен съд и Върховния административен съд при твърдяно достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Посочено е, че съгласно чл. 203, ал. 3 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК, като за имуществената отговорност и допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС. Съдът е констатирал, че в исковата молба и уточняващата молба ищецът се позовава единствено бланкетно на чл. 47 и чл. 52 от Хартата на основните права на ЕС, на чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 4, § 3 ДЕС, без да посочи конкретни материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС, които да са били приложими и нарушени от ВАС при постановяване на посочения съдебен акт. Въпреки дадените в няколко разпореждания на съда указания по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 203, ал. 3 АПК и чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, ищецът не е конкретизирал нарушена норма на правото на ЕС, нито е изложил по логичен и разбираем начин фактическите и правните основания, на които основава иска си съобразно стандартите, изведени в практиката на Съда на ЕС за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата. В заключение е прието, че в случая липсват твърдения, които да се подведат под хипотезата на чл. 2в ЗОДОВ, поради което предявеният иск е недопустим, а исковата молба подлежи на връщане по чл. 130 ГПК във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК и производството следва да бъде прекратено. Допълнително е посочено, че с предявяването на иска ищецът не преследва легитимен правен интерес, като действието му представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията и чл. 17 от ЕКПЧ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Изложените мотиви на Административен съд – Пазарджик се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма на правото на ЕС да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в исковата молба следва да се съдържат смислово свързани твърдения за факти, обуславящи наличието на тези предпоставки, включително ясно посочване на конкретната приложима норма на правото на ЕС, която се твърди, че е нарушена. Изразеното несъгласие с постановен съдебен акт и позоваване единствено на общи принципи и разпоредби на Хартата и ЕКЗПЧОС не отговарят на това изискване и не могат да обусловят допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ. В случая, въпреки дадените указания, исковата молба остава нередовна, поради което правилно е прието, че искът е недопустим и производството по делото подлежи на прекратяване. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на частния жалбоподател, че административният съд е следвало да даде още една възможност за отстраняване нередовностите в исковата молба. Настоящата инстанция намира, че на ищеца са давани достатъчно възможности да уточни исканията си, като от негова страна са подавани и няколко молби, които не изпълняват изискванията на закона за конкретно посочване на нарушена норма от правото на Европейския съюз. Предвид изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,