Определение № 2605 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3622/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба от К. Г. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 256/01.03.2023 г. по гр.д. № 7/2023 г. на Окръжен съд – Варна с искане за спиране на изпълнението в осъдителната част (по разноските). От ответниците по приключилото дело, собствениците и ползвателите на обекти в сградата в [населено място],[жк], блок 145, вх. 3А, в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК не е постъпил отговор на молбата. С влязлото в сила решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното и е прекратил производството по исковете на К. Г. Т. за прогласяване на нищожност на решения на общото събрание на етажната собственост на посочения административен адрес, взети на 29.05.2020 г. и на 29.06.2020 г., като недопустими (предявени след срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС). Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по реда на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК и не поражда сила на пресъдено нещо. С него производството не е прекратено поради отказ от иска, т.е. то не поражда и действието по чл. 233, изр. 2 ГПК. Изходната позиция на нормативното тълкуване, извършено с т. 3, 4 и 6 ТР № 7/31.07.2017 г. ОСГТК на ВКС, е, че допустим предмет на молба за отмяна по извънредния способ в глава ХХIV ГПК е само решение, което поражда сила на пресъдено нещо, – разрешава спор за субективно материално право или правоотношение, и определението по чл. 233 ГПК за прекратяване на производството поради отказ от иска, защото правните му последици по чл. 233, изр. 2 ГПК са сходни със силата на пресъдено нещо. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт. Зачитайки го, настоящият състав е длъжен да остави без разглеждане по същество молбата за отмяна на влязлото в сила решение, като приеме, че има недопустим предмет. Искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение в частта по разноските следва да се остави без уважение, защото молбата е недопустима. При тези мотиви, съдът