Определение № 105 от 06.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2020 г.

ВКСI гражданско отделение06.07.2020 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 176 от 23. 12. 2019 г. по гр. д. № 2287/2019 г. на ВКС, 2 г.о. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Т., подадена чрез адв. М. Н., срещу определение № 176 от 23. 12. 2019 г. по гр. д. № 2287/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна, на основание чл.304 ГПК, на решение № 60 от 12. 02. 2015 г. по гр. д. № 835/2014 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 167 от 29. 07. 2014 г. по гр. д. № 1167/2013 г. на Ботевградския районен съд и е уважен предявеният от В. С. Й. против Ц. С. С. и П. М. Б.-Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], Софийска област. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, тъй като изводът на съда за времето на узнаване от молителя на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, не намира опора в събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на съдебния състав за разглеждане по същество на подадената молбата по чл. 304 ГПК. Ответницата по частната жалба В. С. Й. изразява становище за неоснователност на същата и оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Съответна на процесуалния закон и разясненията, дадени с точка 9 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е преценката за недопустимост на молбата за отмяна по чл. 304 ГПК, поради подаването й след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който в случая тече от узнаване на решението. Молителят е узнал за решението най-късно на 24. 07. 2015 г., а молбата за отмяна е подадена по пощата на 10. 01. 2018 г. Оплакването на частния жалбоподател за необоснованост на извода за времето на узнаване на решението - най-късно на 24. 07. 2015 г., а не през месец декември 2018 г., е неоснователно. Този извод се базира на съвкупна преценка на съдържащи се по гр. д. № 781/2015 г. на БРС (приложено в проведеното в производството по отмяна открито съдебно заседание) писмени доказателства: а/. подадена на 27. 07. 2015 г., от Д. С. Т., чрез адв. К. С., АК-В., молба за спиране, на осн. чл. 524 ГПК, на насрочения от ЧСИ В. Н., рег. №..., за 6. 08. 2015 г., от 11,00 часа, по изп.д. № 20158640400111, въвод във владение на процесния недвижим имот. В молбата по чл. 524 ГПК са изложени твърдения, че с решение № 60 от 12. 02. 2015 г. по гр. д. № 835/2014 г. на Софийския окръжен съд е отменено решение № 167 от 29. 07. 2014 г. по гр. д. № 1167/2013 г. на Ботевградския районен съд и са осъдени Ц. С. С. и П. М. Б.-Т., на осн. чл. 108 ЗС, да предадат на В. С. Й. владението върху процесния имот; б/. приложен към молбата по чл. 524 ГПК изпълнителен лист от 6. 04. 2016 г., издаден въз основа на решение № 60 от 12. 02. 2015 г. по гр. д. № 835/2014 г. на Софийския окръжен съд; в/. приложен към молбата по чл. 524 ГПК договор за правна защита и съдействие от 24. 07. 2015 г., сключен между Д. С. Т. и адв. К. М. С., АК-В., и подписан от двамата, чийто предмет страните са определили по следния начин: „процесуално представителство пред РС – Ботевград по молба за спиране на въвод по изп.д. № 20158640400111 на ЧСИ рег. № ...“. Подписът на Д. Т. след посоченото изявление съдържа овластяване на адв. С. да го представлява в производството по чл. 524 ГПК и установява, че към посочената дата Д. Т. е знаел за влязлото в сила решение № 60 от 12. 02. 2015 г. по гр. д. № 835/2014 г. на Софийския окръжен съд, издадения въз основа на същото изпълнителен лист и образувано изпълнително производство за въвод във владение на процесния имот. От представения протокол за предаване на владение на недвижим имот от 21. 09. 2016 г., извършен по посоченото изпълнително дело, е видно, че молителят е присъствал лично на извършения на 21. 09. 2016 г. въвод във владение и е подписал протокола за въвод. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5