Определение № 179 от 24.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 686/2018 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Д. А. Д. с искане за допълване на постановеното по делото решение №.11/1.02.19 в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на всички полагащи се в производството разноски – присъдил е само направените пред ВКС и не е присъдил дължимите такива пред останалите инстанции. Ответните страни С. С. и К. Н. С. не вземат становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително касаторът-ищец в първоинстанционното производство, е претендирал с касационната жалба всички направени разноски пред трите инстанции, но с решението са присъдени само такива пред ВКС. От друга страна, по делото са налице доказателства за направени до настоящото касационно производство разноски от него както следва: 713,08лв. за ДТ искова молба, 1040лв. адвокатски хонорар пред първа инстанция, 1000лв. адвокатски хонорар пред втора инстанция. При тези обстоятелства и като се има предвид, че с оглед изхода на спора пред Районен съд Русе /отхвърлянето на иска за 4448,28лв. лихви/ полагащите се на ищеца разноски възлизат на 1294,76лв., а пред Окръжен съд Русе, с оглед обхвата на производството /което не включва гореописаният иск за лихви/ – на 1000лв., осъдените от ВКС солидарно ответници му дължат по 431,59лв. разноски за първата инстанция и по 333,33лв. за втората – или всеки по 764,92лв. В този смисъл следва да се допълни и касационното решение. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,